На проповед свещеник попитал дошлите:

– Готови ли сте да простите на своите врагове?

Всички вдигнали ръка, само една възрастна жена се въздържала.

– Майко, нима вие не сте готова да простиш на враговете си? – попитал я свещеникът.

– Аз нямам врагове, – отговорила старата жена.

– Това е невероятно! А на колко сте години?

– На деветдесет и три.

– Това е страхотно, моля ви, елате отпред и ни разкажете, как човек може да доживее до 93 години, без да има един врагове!

Дребната стара жена излязла отпред, въздъхнала и казала:

– Това е елементарно. Аз просто надживях тези същества!

През последните 12 години американците не са съобщили на полицията за престъпления в страната, извършени въз основа на омраза.

Новият федерален отчет предизвикал опасенията на юристите по повод продължаващото напрежение между полицаи и тъмнокожи американци, имигранти от латинска Америка.

Повече от половината 250 хиляди престъпления от омраза, които се случват в периода между 2014 и 2015 година, не били съобщени в полицията поради най-различни причини.

За престъпления от омраза, често не са съобщава, тъй като те се разследват като други престъпления. Но хората не говорят за това, защото смятат, че не е важно и че полицията ще помогне.

Докладът основан на допитване на семейства, бил  подготвен за Министерството на правосъдието, което се е заело с въпросите  за престъпление от омраза.

Смеел се големият силен камък на малката слаба капка:

– Ха, ха, какво можеш да ми сториш? Та ти си толкова миниатюрна.

А тя мълчала.

Не осъзнавала каква голяма сила се крие в нея.

Камъкът бил горд със своята непоклатимост, но …

Той дори не подозирал, че след сто години, тя ще го превърне в пясък.

Времето е промеждутък от продължителност, в което се случват различни събития. То е творение на Бога. Идва от вечността и пак се връща  в нея.

Всеки миг от деня е Божий дар и с него трябва внимателно да се отнасяме. Времето е живот, даден ни за работа. Стойността на живота не се определя от броя на годините, а от това колко пълноценно и добре сме го проживели.

Господ ни е дал светлината на живота и ни е възложил известни отговорности. Стараем ли се да използваме тази светлина и изпълняваме ли добросъвестно и честно задълженията си? Или напразно си губим времето?

Внимавайте, свещта на нашия живот скоро може да изгасне, а друга нямаме и тогава с незавършените си дела ще трябва да се явим пред Бога. Ще Му даваме отчет за всяка минута.

Ще правим добро, докато има време. Всяка загуба на земята може да бъде възстановена, ако не нацяло, то поне частично или да се замени с нещо друго, но ако загубиш време, то няма да намериш друго.

Ако загубиш злато, вместо него можеш да намериш друго, но ако загубиш време, пропилявайки го в безделие и мързел, тази загуба с нищо не ще можеш да я компенсираш.

Не е важно на колко години си. Нито дали ще бъдат косите ти побелели или боядисани. Децата, младежите или хората могат да ви викат „како“, „батко“, „лельо“, „чичо“, „бабо“, „дядо“, но това съвсем не зависи от вашите усилия.

Обратно на това, духовното израстване изисква нашите собствени усилия за това.

Когато се родим и станем част от Божието семейство, започваме да растем.

Изпитваме глад за Божието Слово, размишляваме над неговите думи, прилагаме ги в своя живот.

Млякото, а след това твърдата храна, които откриваме в Словото, ни помагат да пораснем и да станем зрели християни.

С всяка нова стъпка от този растеж, ние все повече се уподобяваме на Христос.