Тя се заизкачва по стълбите с малки леки стъпки, като придържаше с пръсти роклята си.

– Браво! – каза й красива жена, която беше седнала сред цветята.

– Упражнявах се да вървя бавно, – отговори тихо тя.

– Какво си решила да правиш? – попита съпричастно жената.

– Искам един ден да вървя като теб, мамо, плавно и грациозно.

Лицето на жената се вкамени. Тя се приближи към момиченцето, наведе се над главата му и каза:

– Няма значение как ходиш, миличка.

– Така ли? – невярващо попита детето.

Тя бе дребно момиченце. Изпитваше болка не толкова от ширината на крака си и стегнатата обувката, нито от отражението в огледалото си, а от тъгата в очите на майка си, когато се споменеше за крака й. За това обикновено избягваха тази тема.

– Не, наистина ….. Благодарна съм, че можеш да ходиш изобщо, – и майка й се усмихна с обичайната си лъчезарност.

Детето не смееше да помръдне, опасявайки се, че чрез диханието си ще пропусне мига. Майката се наведе, целуна я  и разсипа косите й по лицето.

– Хубаво е, че някой може да се наслаждава в такъв горещ и задушен ден, – прокънтя смехът на жената.

Детето усети как майка му се отдалечава плавно, ефирна като слънчев лъч.

Веднъж, когато падишахът приемал просители, дошъл един човек, застанал в най-далечния ъгъл и нищо не казал.
Падишахът погледнал човека и погладил главата си. Мъжът се поклонил и прокарал ръка по устата си. Падишахът погладил лицето си. Човекът – гърлото. Царят докоснал корема си, човекът – крака си.
– Давам на този молител слитък злато! – казал падишахът.
Отговарящият за съкровищата на падишаха се подчинил. Мълчаливият посетител взел дара и си тръгнал.
Съветникът, седящ от дясно на падишаха, се разсърдил и запитал владетеля:
– За каква услуга толкова щедро награди този окъсан дрипльо?
– За царска, – отговорил падишахът, като се усмихнал. – Аз зададах на мъдрия човек три въпроса и той ми отговори.
– Но ние не чухме нито въпросите, нито отговорите, – възразил везирът.
– Имащият очи вижда, който има ум разбира, – усмихнал се падишахът. – Аз си погладих главата и мъдрецът разбра въпроса ми. Попитах го: „Какво най- много ни угнетява?“ „Невнимателната дума“ – отговори мъдрецът. „А какво заплашва човек, който си е загубил лицето?“ „Това, – казал мъдрецът, – че дните и състоянието му преминават през гърлото“. „Но нима човек не е роб на своя стомах?“ – попитах аз. „Не, – каза мъдрецът, – за това са дадени на човека краката, за да търси и намира работа и нищо да не пропуска от чудесата на белия света“.
Падишахът погледнал придворните си и се усмихнал за трети път:
– Вие също трябва да запомните тази мъдрост: „Устата води до беди, а краката до храната“.

Обезумял слон разрушил дървена къща в индийския щат Западна Бенгалия, район известен със силната опозиция на хората срещу дивите животни.
Готвейки се да напусне мястото на произшествието слонът чул плача на 10 месечно момиченце затрупано под развалините на къщата. Той внимателно разровил последствията от собственото си нападение и освободил детето родителите, на което били изпаднали в шок.
Рейнджарите в района разказвали, че този слон през последната година е убил не по-малко от трима човека, което прави постъпката му още по-невероятна. Майката на момиченцето смята това за чудо. В това селище почитат бог Генеша, който се изобразява с глава на слон.
Момиченцето е добре и сериозни наранявания няма. Рейнджарът Семир Босе твърдял, че слоновете не нападат хора, ако човек първи не нарани животното.
Този слон е разрушил 17 къщи в няколко селища. Причината за подобно поведение на слоновете експертите намират в ​​промените на селскостопанската карта на района, новите поля и строителството на постройки е нарушил традиционния път на сезонните миграции на стада на слоновете.

Бог се замислил, от коя част  на мъжа да създаде жената. И накрая решил:

– Няма да я създам от главата, за да не бъде много високомерна, нито от окото, за да не е прекалено любопитна. И ухото не става, ще започне много да подслушва. Ако е от устата ще говори твърде много. Не бива да е и от сърцето, за да не бъде много ревнива, нито от ръката, за да не бъде много алчна. Нека да не е от краката, защото много ще скита. По-добре да я направя от някоя скрита част на тялото, за да е смирена.

Но явно Божието творение нещо се е объркало, защото всички обвиняват жената, за това, което е искал да избегне Творецът, като лакомия, склонност да подслушва, леност, ……  За повечето, жената е ревнива, заядлива и бъбрива.

Хубавото е, че Бог не я е изоставил и ако тя Го слуша, се уподобява на Него.

Сталин  в младежките си години работил във физическата обсерватория в Тифлис като  метеоролог наблюдател.
Когато станал ръководител на Съветската държава, беседвайки с метеоролозите ги попитал:
– С каква точност прогнозите времето?
Треперейки като лист, специалистите прогнозиращи времето съкрушено отговорили:
– 40%. Даже използвайки и най-съвременната техника не може да се достигне по-голяма точност.
Тогава Сталин поклатил глава и предложил:
– Получените прогнози обръщайте обратно и ще имате 60% точност на прогнозирането.
Дали са взели в предвид съвета му, за това историята мълчи.
Но днес прогнозите за времето често са точно обратното на действителното.