Сиртаки e популярен танц от гръцки произход, създаден е през 1964 г. за филма „Зорба гъркът“. Това не е популярен гръцки танци, но е комбинация от бавни и бързи версии на хасапико – старинен танц на касапите. Музика към него е написана от гръцкия композитор Микис Теодоракис, а понякога се нарича „танца на Зорба“. След излизането на филма сиртаки стана един от най-популярните гръцки танци в света и символ на Гърция.
В мемоарите си, играещият главната роля във филма „Зорба гъркът“ американецът Антъни Куин си спомня, че последната сцена, в която Алексис Зорбас учи Василий танца на плажа е трябвало да се снима в последния ден. Ден преди това Куин си счупил крака. Когато след няколко дни възобновили снимането, Куин може да мине без гипс, но той не бил в състояние да подскача в танца, както се изисквало от сценария. Режисьорът на филма Майкъл Какоянис бил разстроен, но Куин го насърчил.
„И аз танцувах. Не можех да вдигне крака си и да го спусна, болката беше непоносима, но разбрах, че мога да го плъзгам без много дискомфорт. По този начин, измислих необичаен танц с плъзгаща се танцуваща стъпка. Аз изпънах ръката си, като в традиционен гръцки танц и се премествах по пясъка“. Впоследствие Какоянис го попитал за името на този танц. Куин заявил: „Това е сиртаки. Фолклорен танц. Аз го научих от един местен жител“.
Според мемоарите на Куин, той измислил името на танца. Може би в съзвучие с името на вече съществуващия критски танц „Сиртаки“ – умалителна форма на гръцката дума „sirtos“, което е общо наименование за няколко критски народни танци. Sirtos често се противопоставя на друг критски танц – pidihtosa включващ елементи на скачане и подскоци. Сиртаки съдържа елементи sirtosa в бавното движение и pidihtosa – в бързо.
Сиртаки се танцува като се стои на една права линия и много рядко в кръг, със сложени ръце на раменете на съседите от двете страни. Тактът е 4/4, а темпото се увеличава, често в бързата част такта се променя на 2/4. Сиртаки започва с бавни, плавни движения, постепенно преминава в много бързи и рязъки такива, често включващи подскоци и скокове.
В Перу мелодията на сиртаки предизвиква отрицателни емоции, защото я свързват с видеото на срещата на лидерите на терористичната организация „Сендеро Луминосо“. На този запис терористичния лидер Абимаел Гусман танцува сиртаки с кликата си.
Гипсираха стабилно крака й. Още в първия момент мислеше да ходи, за това си поръча бастун. Чичо й донесе прекрасен, чудесна изработка, но тя не можеше да го ползва. Наложи се да вземе патерици.
След като свалиха гипса имаше чувството, че с този крак никога не е ходила. Докато го раздвижваше, обикновено я придружаваше някой.
Беше започнала да изпитва панически страх, когато трябваше да пресича улицата. Възстановителния период бе минал.
Сега тя бе сама на тротоара, а трябваше да премине до отсрещния магазин. Беше забравила бастуна у дома, в последно време не усещаше много липсата му.
Някаква ледена тръпка премина по тялото й: „Ами ако сега кракът ми откаже по средата на улицата“? – помисли си уплашено тя.
Огледа се за помощ, но не видя познат. Изведнъж се засмя, удари се по главата и си каза: “ Бастуна ми е в главата..“ И с уверена крачка тръгна напред.
Колко бастуни или „предпазни крачки“ са ви спирали за да тръгнете напред?
Художници, които искат да подобрят уменията си, често са в търсене на съвършения материал за работата. Все по-често, търсенето ни води до познатите камък, гипс, пясък, бронз и дори лед, както и на материали, които изглеждат неподходящи за създаване на скулптури. Като например проводници, храна или кибритени клечки.
При избора на материали Крис Гилмор се ръководи от това доколко са достъпни и икономични. Така той решил да създаде своите скулптори от картон за опаковка. Даже при използване на кибритени клечки за направа на замъци остават кутийките от кибрита неупотребени, а при избрания картон всичко влиза в работата.
Всичките работи на майсторът са направени в естествена големина и се отличават с поразителна преработка на най-дребните материали. В неговите скулптори няма дърво, кабели или гума, само картон и лепило. Скулпторът казва: „Голямото изкуство не се нуждае от големи разходи“.
Някои скулптури носят „белега на миналото“ под формата на оставащите условни обозначения, които обикновено се прилагат на картонените опаковки. Но това съвсем не ги загрозява, а хармонично се вписват в общата картина.
Единственият минус при използване на картона е, че скулпторите направени от него, не трябва да се доближават до вода и огън.
Ако се научите да различавате простите форми в сложната геометрична фигура, вашата фантазия ще ви подскаже най-различни нови комбинации. Например, обикновената пластмасова бутилка от пепси или други напитки, може лесно да се превърне във ваза за цветя.
За целта трябва да се отреже дъното на бутилката, след това да се нагрее отвора и да се разшири. Ако отвора се получи по-голям, гърлото можем да обиколим с бяла лента, която внимателно да прилепим с помощта на лепило.
Корпуса на бутилката разрязваме на 16-18 ленти, дебелината на всяка да бъде не по-малка от диаметъра на метален лев. На краищата на лентата прилепваме стари монети или копчета. След това лентите се обръщат навън.
За да бъде вазата стабилна, дъното може да се запълни с гипс, алабастър или пясък и един от предходните компоненти.
Сега вече можете да налеете вода в съда и да поставите цветята.
В началото си мислех, че това са просто страхотни изображения на момичета, но не всичко е толкова просто.
момичета, които са удивително реалистични.
Първо, художникът прави своите скулптури от гипс.
