Очите на хората са най-податливи към червено-жълтата част на спектъра, а зеления цвят, цвета на тревата и растенията, успокоява нервната система.

Човешките очи си почиват при възприемането на зелени отенъци. Ето защо стените на обществени сгради често са боядисани в нюанси на зелено.

Тъй като развитието на хералдиката съвпадна с периода на кръстоносните походи, зеленият цвят рядко се е използвал на гербовете.

Зеленият цвят се смята за един от символите на исляма.

Днес зеления цвят се среща в по-голямо количество върху знамената на държави, в които по-голяма част от населението изповядат исляма.

Властите на предградието Уайтсборо, намиращо се в северната част на щата Ню Йорк, е взело решение да промени емблемата на селището, на която е изобразен  бял мъж, който души индианец.

Кога и как ще се промени изображението остава за сега неизвестно.

Майор от полицията Патрик О’Конър е казал, че гербът изобразява многогодишната борба на основателя на селото Хю Уайт и индианците от населяващо тази територия племе Онайда.

Според активист за правата на човека, решението за промяна на изображението е  повлияно от критики от страна на медиите след края на лятото на 2015 г., когато е публикувана в интернет снимка с логото.

За промяната жителите са гласували на 12 януари.

През юни 2015 г. жител на щата Ню Йорк, Бен Милър е публикувал в интернет на страница на Change.org петиция за промяна на изображението, което смята за обидно.

Предложението е събрало около 10 хиляди подписи.

Франция е един от лидерите в предлагането на вина.

Мрежата от водноелектрически централи във Франция е най-голямата в Европа.

3/10 от площта на страната е покрита с гори.

Франция е една от държавите, която няма герб. Причина за това е  влиянието на революцията и свалянето на монархията. След като държавата станала република, герба се е смятал за атрибут на висшата класа. Даже от фасадите на различни здания били свалени фамилните гербове.

Във Франция, можете да намерите повече от 5000 замъци.

Страната е една от най-големите износителки на селскостопански продукти в света.

Химикалките са измислени именно във Франция.

Статуята на свободата е дарение от Франция през 1886 г. в чест на американската независимост.

Той е разположен в графство Тайн и Уип, на скалист нос, известен като скaлата Pen Bal. Комплексът включва замък и руини на манастир на бенедикците, където са погребвали кралете на Нортъмбрия. Гербът на градът, както преди, включва три корони, което показва, че тук са погребани трима крале.
Първият е бил Освин, кралят на Дейра убит от войник на Освия от Bernicia. Тялото му било докарано за погребване в Тайнмаф. По-късно, Освин станал светец и гроба му се превърнал в място за поклонение.
Редовно тук идвали от континента, като ограбвали и разрушавали манастира. За първи път това се е случило през 800 г., след което монасите засилили отбранителните съоръжение. Това спасило монасите при обсадата през 832 г.
Въпреки това през 865 г. църквата и манастирът били отново разрушени от датчаните. Именно по това време монахините на Св. Хилда се прибрали на това място с надежда, че там ще намерят убежище и защита. Всички били убити.
Ерл Тостиг направил Тайнмаф своя крепост по време на царуването на Едуарт Изповедника. По това време манастирът бил изоставен и гроба на св.Освин бил забравен.
Според легендата, Св. Освин се явил на Едмунд, който живеел там като отшелник. Светията показал на Едмунд, къде е погребан и това място било преоткрито през 1065 г.
През 1538 г. манастирът е бил разпуснат от Робърт Блакеней последния игумен на Тайнмаф. Манастирът и неговите земи са били дадени на крал Хенри VIII и върху средновековните стени били построени нови артилерийски укрепления.
Въпреки, че носът е бил първоначално изцяло заобиколена от външна стена, кулите на северната и източната стена се сринали в морето, а по-голямата част от южната стена била нацяло разрушена. Западната стена и кулата на портата все още са в добро състояние.
Съвсем наскоро, на територията на замъка са се намирали модерните сгради на брегова охрана на Нейно Величество, но днес Тайнмаф се намира под грижите на организацията „Английско наследство“.

Големият японски военачалник Нобунага решил да атакува един враг, който бил десет пъти по-голям от броя на войниците му. Той знаел, че той ще спечели, но войниците му не били сигурни.
По пътя, той спря пред храм на Шинто и казал:
– Когато изляза от храма, ще хвърля монета. Ако се падне герба – ще победим, а ако се падне числото на монетата – ще загубим.
Нобунага влязъл в храма и започнал да се моли безмълвно. След това излязъл и хвърлил монетата. Паднал се герба.
Войниците смело се втурнали в бой и победили многобройния враг.
– Нищо не може да се измени, когато действа ръката на съдбата, – казал адютанта на Нобунага.
– Вярно е, нищо не може да се измени, – потвърдил японският военачалник.
И показал монетата на адютанта си. От двете й страни имало герб.