Едно малко момче, което наскоро повярвало в Бога, попитало баща си:
– Татко, как да вярвам в Святия Дух, когато никога не съм го виждал?
– Добре, ще ти покажа, – казал бащата, който бил електротехник.
Завел сина си при една електростанция и му показал генераторите.
– От тук енергията идва до нашите домове, нагрява печката и ни дава светлина. Ние не виждаме енергията, но тя идва от тези машини и протича по кабели, – казал бащата. – А сега искам да те попитам: Ти вярваш ли, че съществува електрическия ток?
– Да, вярвам, – казало момчето.
– Разбира се, че ще вярваш, – казал бащата, – но ти не вярваш, защото го виждаш. Ти вярваш в неговото съществуване, поради нещата, които върши. Така можеш да вярваш и в Святия Дух, не защото го виждаш, а защото променя живота на хората, които са повярвали в Бога.

В долината на Нил, може би в бъдеще ще се появи плаващ град. Студентите от Нант са авторите на този проект. Те са предложили модулни плаващи съоръжения.
Проектът е наречен Хидрополис. На плаващи съоръжения, ще се поставят селскостопански съоръжения, различни предприятия, жилища за хора и генератори.
От древни времена, долината на Нил се наводнява, което предизвиква напояването на земята. Това давало възможност на нея да се отглеждат растения. Естествено, нашите язовири са коренно различни от „древните“. Но това, което са разработили студентите от Нант е доста оригинално.
Когато има прилив, нищо няма да се потопи, а ще се издигне заедно с водата.
Проектът печели конкурса организиран от фонда „Жак Ружери“.
Преди построяването на язовир Асуан, долината на Нил се е наводнявала по естествен начин. Във водата се появяват хранителни вещества от Нил, така водата става идеална за напояване.
Естествено, трябва да се вземе в предвид, язовирната стена. Тя може да нанесе и смъртоносни последици, защото тя частично изменя екосистемата. Кал се натрупва върху язовирната стена, освен това отложените по нея морски соли допринасят за ерозията ѝ.
Именно проектът Хидрополис ще реши проблема с калта и солта. В рамките на проекта, езерото Насър, вероятно ще бъде разделено на модули, които ще бъдат разположени на 200 метрови водохранилища. Този плаващ град ще защитава язовирната стена, която ще действа като бариера.
Язовирът е отворен по време на сезона на проливните дъждове и наводнението ще осигури на земята необходимите хранителни вещества. В резултат на това системата е много с по-високо качество, отколкото преди. А също така района ще се предпази от наводнения.
Предстои да видим как този проект ще се реализира в живота.

Ефективната икономика се различава от неефективната по това, че тя умее да използва най-необикновени източници на енергия. Група учени са разработили технология, която генерира електроенергия от вибрациите на земята, породени от носещия се по релсите влак.
Човек стоящ даже и на десетина метра от влака, знае, че той създава вибрации на земята под краката му. На този ефект са обръщали внимание, когато са искали да обезопасят инфраструктурата от вибрациите, разположена в близост до железопътна линия.
Сега се е появила идеята да се използват тези вибрации за генериране на „зелена“ енергия. Вярно е, че концепцията за T-box  включва инсталирането  върху железопътното платно на малки вятърни турбини, които реагират на зафихрянията на преминаващия влак. Но този път  са изобретили механизъм Stony Brook University, който събира нередовните наравномерни вибрации на железопътните линии в едно направление на движението благодарение, на което може да се генерира електрически ток. Този процес прилича на токоизправителя преобразуващ променливия ток в постоянен.
Благодарение на получената по този начин енергия могат да се захранват неизискващи много железопътни инфраструктури, като прелези, сигнални светлини и др.
С внедряването на тази технология може да се икономисат 10 милиона долара за година. В САЩ тази цифра може да достигне и милиард.

Компанията Dayco Holding Corporation ще построи в Маями кула, която ще произвежда енергия за близките сгради. Структурата наречена  Solar Universe  ще достига височина 305 м.

Съоръжението ще бъде оборудван със слънчеви панели, вятърни генератори и водноелектрически турбини за извличане на енергия от падащия дъжд. Първоначално водата ще се събира в контейнер, от който тя ще пада от височина 200 метра.

Кулата е снабдена със съоръжения за извличане на електроенергия от биомаса.

На горния етаж е разположен развлекателен комплекс и площадка за наблюдение.

Кулата се очаква да бъде завършен до лятото на 2013 година.

За прогреса са необходими технологии, които не само ще намаляват разходите, но ще гарантират и защитата на околната среда.

Архитектът Vikas Pawar е проектирал Еко небостъргач, който снабдява с чиста вода, храна и енергия жителите на индийския град Нойда. Небостъргач се състои от две усукани свързани кули, които кръжи във въздуха, окачени на мостове.

Спираловидните елементи добавени за естетическа красота, служат за отглеждане на хранителни продукти. В покритите галерии на горните нива се намира масивна инсталация на ветрени генератори.