Галилей не е изобретил телескопа. Най-ранният телескопа се е появил през 1608 г. и е принадлежал на Ханс Липерши. Имало и други, които са твърдели, че първи са конструирали телескопа.

Най-ранните чертежи на телескоп могат да се намерят у Леонардо да Винчи, а те датират от 1509 г. Един от най-големите производители на телескопи е разположен в Новосибирск.

Телескопите в тесни кръгове се наричат неутронни детектори, както и детектори на гравитационните вълни.

Колкото е по на високо един телескоп, толкова по-малко са смущенията и е по-ясен образа. Поради тази причина, повечето от големите научноизследователски телескопи са построени на планина или са изведена в околоземна орбита.

Първият човек видял Нептун  е бил Галилей. Но той го е отбелязал като звезда в своите записки, а не като планета, на него не му се приписва откритието.

Тази заслуга е призната на френския математик Юрбен Льоверие и английски математик Джон Коуч Адамс, които предсказали, че новата планета, някоя си планета Х, ще бъде забелязана в определена област на небето.

Когато астрономът Йохан Готфрид Гал наистина намерил планетата през 1846 г., математиката записала откритието на своя сметка.

Дълго след това се водели борби, за изясняването на това, кой пръв е направил необичайното откритие. Досега този спор не е решен.

Астрономите решили по равно да поделят заслугите между първооткривателите Льоверие и Адамс.

Трябва да си в асансьор. Вземи си кантар за да го докажеш….
Когато се скъса въжето на асансьора бързо скачай на кантара. За няколко секунди, през които летиш към земята, теглото ти ще намалее, защото пода пада по-бързо от теб.
Когато падаш ти си безтегловен!
За всичко това обвинявай Галилей, той пръв го е забелязал.
Внимание! Не изпробвайте този начин на отслабване във вашия асансьор, защото последиците са плачевни!

На всички езици „история“ е от женски род. Защо? Защото историята е чисто по женски несправедлива и капризна в симпатиите и антипатиите си. Нейните заключения са едностранчиви и почти никога обективни. Примерите са безбройни.
Октавиан Август бил със слаб характер, но създал императорското си величие под чехъла на жена си Ливия. Историята го превърна в титан и го постави в календара;
Нерон бил гениален администратор, но историята свърза името му само с опожаряването на Рим и гоненията на християните.  Марк Аврелий бил войнствен и агресивен владетел, но в почивките между походите си написал своите „Размишления към самия мене“ и историята му запази име на смирен философ.
„Идеологиите са творение на маниаци, храна на безделници, параван за некадърници и люпилня за фанатици“. Джордано Бурно не се отрече от схващанията си, а Галилей се отрече. И двамата са безсмъртни. Какво излиза от това?
Че безсмъртието няма нищо общо с доблестта и смелостта. Достатъчно е да се каже една истина. Аз не искам безсмъртие и затова не се интересувам от такива полици без покритие като доблест и смелост. Но ако непременно търсех безсмъртие, аз щях да се стремя към него по пътя към истината, а не чрез безразсъдство.
Брут, Херострат и Иванко имат безсмъртие, но златото на ореолите им твърде напомня обикновен пиринч. Как се е получило това? Нали и тримата са притежавали премного доблест и смелост?
Причината е, че са се разминали с истината.

Откриването на телескопа се приписва на италианския естествоизпитател Галилео Галилей. Археологическите открития на оптични лещи, противоречат на това твърдение и свидетелсват, че тези шлифовани стъкълца са били познати много преди XVI век.

Известно е, че стъклото е произведено за първи път около 3500г пр. Хр. в Египет. На остров Крит са намерени много прости оптични лещи, които са от около 2000г пр. Хр.

Не е било особено трудно да се поставят две от тези лещи една след друга, за да се получи далекоглед.

Дори самият Галилей предполагал, че „древните“ са познавали далекогледа.