Това е жанр от художествената литература близък до научната фантастиката.
Описва моделите на идеалното общество.
За разлика от антиутопиите се характеризира с вярата на автора, че това е безупречен модел за реализиране на съвършено общество.

След 1944 г. празникът на 24 май, акцентира главно върху създаването на писмеността. Някак било неудобно малка България да е дала азбуката на великия руски народ…
През 60-те години в името на добрите отношения с тогавашна Югославия в политбюро на БКП дори се обсъжда идеята празникът да не бъде честван официално заради претенциите на Скопие за „македонската народност“ на Кирил и Методий.
Така и най-светлият български празник не успя да се опази от „идеите“ на тоталитаризма, но това не въздействие съществено върху общественото разбиране на празника.
За сметка на това текстът на „Върви народе възродени“, написан на 15 май 1892 г. от Стоян Михайловски, търпи жестока цензура. Бог е изхвърлен от втория му куплет. Цялото последно изречение е подменено с „напред и все напред върви“.
В четвъртия куплет думите „духовно покори страните, които завладя със меч“ са заменени с „ведно със другите славяни, кръстосвай дух със огнен меч“. А всичко след шестия куплет бе просто отрязвано от читанките и предадено на забрава. Сигурно защото и там се говори за вяра. А най-вече за българската, а не славянската писменост, обходила „целий мир“.
Днес пълният текст на химна ще прозвучи навярно само на официалните академични празненства.

Преди прибягването до екзорсизъм било много често. Това бил едно от най- любимите „развлечения“ на Светата инквизиция. Правели го непременно на публични места, за да предотвратят сключването на договори с дявола. В наше време към този обряд се обръщат по-радко, дали защото демоните са се научили добре да се маскират и не могат да се забележат или църквата няма вече такова влияние.
Въпреки това, има случаи, когато дори в нашия модерен живот екзорсизъм е единственият начин да се върне към нормалния живот лице, което необяснимо започва да чува гласове, които го тласкат към неуместно поведение или човек започва бързо да гасне, без видима причина.
Екзорсизмът е свързан с изгонване на демони и бесове от душата на човека. Този ритуал се е появил много преди християнството и е присъща на почти всяка култура, религия и вярвания. Практикували го шамани в различни африкански и северните народи, дори жреците на древните славяни, Този ритуал е бил известен и на изток.
Повод за прилагане на екзорсизъм във всички времена е не само странното, неадекватно човешкото поведение, но също така и физически заболявания. Вярвало се е, че всяка болест е въздействие на зли духове и че ако тези духове са прогонят от тялото на пациента, той със сигурност ще се възстанови.
Със създаването на държавна религия екзорсизъм като ритуал е станал рутинна, освен това, за поведението му е било достатъчно клевета или подозрение, че лицето е обладано от дявола. Не се различавали много и методите за изгонване на злите духове. Обикновено над човека се четяла молитва, стихове от Корана, а после го биели с пръчки. Вярвало се, че ударите по човешкото тяло се усещат и от обладалите го духове и на тях ще им стане неуютно в тялото и ще го напуснат.
Колкото е добродетелен човекът, извършващ обряда, колкото е по-силна вярата му, толкова по-големи шансове има човекът да бъде освободен от обладалите го зли сили.
В съвременния свят има толкова много начини, чрез които можеш да се сдобиеш със свой „собствен дух“. Например, по време на сеанс при викане на духове, спокойно можеш да станеш вместилище на подобни изчадия.
Смята се, че само свети хора могат да изгонват бесове. За съжаление, за това се захващат хора, които не се отличават с праведен живот или нямат достатъчно силна вяра, а това води не до освобождение на страдащите, а до смъртта им.

Свещеник Ефстафий още преди войната бил арестуван.
Извикали го, като му казали да си вземе нещата и го повели по един дълъг коридор..
Той бил уверен, че го водят на разстрел. Изпитал … удивителна радост и ликувал, на него му предстояла среща с Христос.
Той вървял съвсем уверено и изобщо не се страхувал от нищо.
След това се оказало, че няма да го разстрелят. Когато разбрал това, станало му мъчно, но той знаел, че рано или късно ще срещне Спасителят лице в лице.
Преследваните и мъчениците в Господното име изминават пътя към смъртта с вяра в Неговото възкресение, която ги крепи до края.

Веднъж един свещеник разговарял с мъж, който редовно посещавал църквата, но си позволявал различни грехове. Разговорът бил много сериозен. Мъжът казал:
– Аз много вярвам в Бога, значи съм вярващ.
Свещеникът му възразил:
– Тогава бесовете са още по-големи вярващи. Те знаят, че има Бог! А вяра без дела е мъртва.
Човекът се замислил и изведнъж си спомнил част от Писанието.
– Аврам се оправда чрез вяра ….. Пренесе сина си в жертва…..
И радостно добавил:
– Да, ще те принеса в жертва и ще се оправдая чрез вяра!