Архив за етикет: вяра

Задкулисна дипломация

indexБългарите извоюваха с много жертви свободата си. Те смятаха Русия за свой покровител и съюзник. Вярата им в „дядо Иван“, не можеше да бъде помрачена от нищо. Те посрещнаха руските войски като освободители и сега очакваха развръзката.

Н. П. Игнатиев съгласува с царя проекта за мирен договор с Турция и очертаните  граници  на  Балканите.

Царят  го  одобри,  но  същевременно  изрази съмнение:

– Мислиш ли, че този договор може да бъде осъществен?

– А защо не? – попита Игнатиев.- Българите искрено жадуват за това.

– Русия е обвързана с предварителни тайни ангажименти към Австро-Унгария и и Англия относно бъдещите граници на Балканите, – отбеляза Николай II, – поради което очаквам възражения от тяхна страна.

Царят дълго крачеше из стаята, докато накрая каза:

– Въпреки всичко утвърждавам проекта за мирен договор.

Много по-интересна  е реакцията на  княз  А. М.  Горчаков, който бе  шеф на  руската
дипломация по това време. Той утвърди проекта за мирен договор без уговорки и колебания. Ала
малко по-късно, точно преди подписването му в Сан Стефано, с тайна шифрограма нареди  на  Игнатиев:

„Договорът  да  има  характер  на  обикновен  прелиминарен протокол“.

Очевидно  руският  канцлер  продължаваше  стриктно  да  се  придържа  към следваната официална външнополитическа стратегия. Като отмени правната валидност на Санстефанския
договор, царското правителство фактически постигаше целта, която си постави с войната.

Чрез десетките хиляди жертви в трудната и рискована, но все пак победоносна  освободителна  война,  увенчана  с  публично  огласения  триумфален Санстефански мир, Русия даваше предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля като благонадежден съюзник.

Естествено българите приеха всичко това  с  възторг  и  дълбока,  искрена  благодарност  към  Освободителката,  което  даваше възможност на Русия да запази и още повече укрепи своето влияние в България.

Българите обаче не можеха да знаят, просто нямаше как да разберат, че Санстефанският договор
е временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко скрито зад кулисите на дипломацията.

Разбира се, много скоро ревизията на договора щеше да стане публично известна,  но  печалните  последици  за  българите  щяха да  изглеждат като резултат от противодействието на западните съперници на Русия по Източния въпрос.

Недоволството от ревизията на договора в Сан Стефано постигаше една единствена цел и Горчаков ясно изрази това така:
–  Австро-Унгария и Англия практически ще издигнат още повече авторитета на Русия.

Независимо от Горчаковия тактически  замисъл  барон  А.  Г.  Жомини  споделя  пред  Н.  К.  Гирс:
– Въпреки ограниченията на Санстефанския мир, правим една голяма крачка за освобождението на християните в България. Цялата наша заслуга за това ще бъде несъмнено оценена и призната от тях.

Отровният пръстен

AP110902044533_540x405По време на пътешествието си из Италия Робърт Уолис, син на американски милионер, купил от търговец антика от Пиза, скъпоценен пръстен. Той се състоял от две сплетени змии свързани с перла.

Този пръстен принадлежал на княз Люки Каструк, който е живял през 14 век.

Уолис изпратил пръстена на своята годеница 18 годишната Етел Бринг. Девойката много се зарадвала на пръстена и веднага го сложила на ръката си. След няколко дни Етел умряла с явни признаци на отравяне.

Лекарите изследвали причините за внезапната смърт на девойката. Те открили в пръстена малък отвор, от който стърчала игла, чрез която се вливала отровата, скрита в перлата. Иглата била прикрита с восък, който се разтопил от топлината на ръката и иглата убола пръста на девойката, а по нея протекла отровата.

Има много неща в света, които изглежда привлекателно, но по същество са скрита отрова, като наркотици, спирти напитки, хазарт, свободна любов, разврат, …. Дяволът е специалист на такива изделия.

Врагът е много опитен. Той ни връзва с такива мрежи и връзки, които сме готови да приемем с удоволствие. Нечистият дух е изобретателен и многообразен.

Мъдрия увлича с мъдростта, силния със сила, богатия с богатство, благородния с красота, красноречивия с красноречие… Така ние пазим в себе си неговите отровни лъже перли.

Библията казва: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света“.

Непрекъснато принасяща на Бога хвала

imagesЕдин мисионер посещаваше бедните. Веднъж попадна в един мръсен коридор и чу слаб глас:

– Кой е там?

Мисионерът запали клечка кибрит, за да се огледа. Пред очите му изникна потресаваща картина. Материална нужда и физическо страдание, а едновременно с това невиждана надежда в Бога.

Съществото беше като издялано от черно дърво, със спокойни умоляващи за помощ очи и вкаменени бръчки върху изпито лице. Негърка лежеше на парцаливо легло. Вида ѝ предизвика у него искрено състрадание.

Беше хладен февруарски ден, печката не гореше, а вътре беше тъмно.

В този ден тя нямаше вечеря, обяд или чай за закуска.

В нея не бе останало нищо друго освен ревматизмът и вярата ѝ в Бога.

Трудно можеш да си представи човек по-печално място, лишено от всякакъв уют.

Въпреки това жената с треперещ глас пееше:

Аз съм в ръцете на Исус,
Той ме държи.
Завинаги ми е дал мир,
чрез Неговата любов към мен.
На небесата има радост,
за това, че аз съм спасен.
Там ме чака моя Отец.
Там ще ми даде място Той.

Така тя благодареше на Бога и Му принасяше жертва на хвала.

Божественият пламък

imagesСимон Петър до Петдесетница бил много слаб душевно. Колкото и да се хвалеше, че няма да се отрече от Христос, той се отрече от Него с клетва.

Изплаши се от тълпата, засрами се пред прислужницата и се скри зад враговете на Христос.

Но какво стана след кръщението му със Святия Дух?

Той дръзновено стоеше пред същата тълпата, която разпъна Христос и смело гледаше хората в очите, като безстрашно прогласяваше Благата вест за спасение. Мекият Петър се преобрази в камък.

Така е станало и с първите ученици на Исус. Святият Дух ги превърна от обикновени хора в безстрашни последователи на Господа. Тяхната вяра и ревност запалиха пожар, който обхвана цялата Римска империя.

В какво се крие тайната им? В пълна преданост на Исус Христос и Неговата воля.
Какво ти пречи да служиш на Бога и да завоюваш света за Христос?

Мъдрите обезумяха

imagesФридрих II, крал на Прусия, ценял много интелигентността и образованието. Той съвсем оставил вярата си в Бога и вместо да търси съвет от Него, се обръщал към френския философ Волтер:

– Божествени Волтере, моля те да ни помогнеш.

Но скоро кралят забелязал силен упадък на морала и нравствеността в страната си. Накрая разбрал, че наука без вяра в Бога дава печални резултати.

От Волтер кралят също се разочаровал, тъй като разбрал, че философът не разполага със силни морални и етични принципи.

Тогава Фридрих се обърнал към своя министър:

– Постарайте се в най-скоро време пак да внедрите християнството в страната или се махайте от очите ми.
Този министър бил ревностен изпълнител на кралските заповеди по време на борбата против християнството.

Християнството не е религия. Християнството е Христос. Тя се основава на условията на Христос и едно от първите е себеотрицанието.

Истинското християнство започва тогава, когато приемем Исус за свой Господ и Спасител.

Истинското християнство е Христос в човешката душа, лично изповядване на вярата в Христос, Спасителят на всички хора.

Ако християнството остава само зад стените на молитвения дом и не отива с нас в останалите дни на седмицата на работата ни или където отиваме, и не се проявява в живота ни, то е фалшиво.

Бог иска християнина да следва Христос, не в текстовете, не в свещените обреди, не в думите, а на дело.

Християнството трябва да се въплъщава в духовният и морален живота на християнина.