Александър и Мая седяха на пейката. Сашо бе забелязал, че Мая е тъжна и ѝ предложи да се поразходят, но от ходенето им нищо не излезе.

Мая беше вглъбена в мрачните си мисли и постояно мълчеше. На опитите на Сашо да поговори с нея, тя отговаряше едносрично и отново млъкваше.

Двамата бяха на 18 години и учеха в един и същи клас. Сашо отдавна харесваше Мая, но не смееше да ѝ каже. Когато я видеше тъжна се стараеше да я разсее и развесели.

Накрая Сашо не издържа и каза:

– Мая не мога да те гледам такава посърнала. На мен съвсем не ми е безразлично, как се чувстваш. Искам да си щастлива и да се усмихваш.

Мая въздъхна дълбоко, очите ѝ се премрежиха от сълзи, а думите ѝ потекоха, като голяма река изпълнена с болка и мъка:

– Случайно научих, че баща ми изневерява на майка ми.

Сашо я погледна съчувствено, неговите родители се бяха развели, когато той беше на 10 години. Тогава много тежко го преживя.

– Ако кажа на мама, те ще се разделят, – Мая безпомощно погледна към Сашо. – Какво да правя?

Александър само вдигна рамене, той знаеше, че случаят е безнадежден и обречен на провал.

– Знам, че мъжете понякога изневеряват на жените си …., – Мая едва не се разплака, – но когато става въпрос за майка ми и баща ми, ……това ще нарани мама. А тя е толкова грижовна.

– Майка ми също не можа да го понесе, – сподели Сашо, – дълго след развода я чувах да плаче в спалнята.

– Моят баща е красив мъж – каза Мая – и жените се заглеждат по него.

– Ако само се заглеждат по него, – каза Сашо, – в това няма нищо лошо.

– Скоро, съвсем случайно чух баща ми да си уговаря среща с някоя си Камелия.

– Но това може да е било свързано с работата му, – каза Александър. – Някаква делова среща.

– Ако беше бизнес среща, – ядосано смръщи вежди Мая, – защо ще я нарича „зайче“ и „душичко“?

Сашо не можа да възрази с нищо на това.

– Мисля, че баща ми отдавна изневерява на майка ми, – каза настървено Мая. – Мама цял месец беше в болницата, той е посещаваше там, но вечер се прибираше след полунощ „от работа“.

Мая започна да чертае с обувката си линии пред пейката.

– Съжалявам мама и ненавиждам баща ми за неговото предателство. Ако ѝ кажа, двамата ще се разведат, но ако премълча трудно ще мога да възприема баща си като достоен човек и идеал за мъж. Какво да правя?

Сашо разбираше положението, но не можеше да ѝ даде никакъв съвет.

– Страхувам се, – продължи да излива болката си Мая, – че мама ако узнае за изневярата на баща ми, ще заприлича окончателно на старица. Тя така и не се оправи след операцията.

Мая се разплака. Сашо сложи ръка на рамото ѝ и тихо каза:

– Мая, ти не можеш да им помогнеш, ако сами не се разберат. Каквото и да правиш, всичко зависи от тях двамата. Доколко могат да си простят и да започнат всичко отново без съмнения един спрямо друг.

– Съвсем нищо ли? – Мая го погледна отчаяно в очите.

– Да, – въздъхна тежко Сашо. – Но трябва да внимаваме ние, да не правим така утре, когато имаме свое семейство, дом и деца.

Луи XV водел тайна кореспонденция с граф дьо Бройл, министър без портфейл.

Един ден станало въпрос за избора на посланик за Швеция и графът предложил на тази длъжност граф дьо Вержен, който след завръщането си от Константинопол живеел в своето имение, далече от кралския двор.

Кралят не се съгласявал, министърът настоявал.

Най-накрая в полето на писмо от дьо Бройл Луи XV надписал:

„Не одобрявам вашият избор, но съм принуден да се съглася. Нека дьо Вержен замине, но му забранявам да вземе със себе си противната си жена“.

Трябва да се отбележи, че в писмата до краля е трябвало да се остави поле с ширината на половин страница.

Дошла една двойка при съдията с молба да ги разведе. Съдията направил, както те искали, без никакви възражения. Двамата останали много доволни.

Но на втория въпрос, с който те дошли при съдията, се оказал много по-сложен. Всеки от тях искал сам да възпитава детето си.

– Никой от вас не е достоен, да се заеме с отглеждането и възпитанието на детето, – казал съдията.

– Но защо? – изненадали се бившите съпрузи.

– Спомнете си, когато ви попитах, защо не искате да живеете заедно, вие какво отговорихте? – попитал съдията.

– Несходство на характерите, т.е. не се разбирахме помежду си.

– Ето, виждате ли? Вие не разбрахте, че и двамата сте виновни за това, че не можете да се споразумявате помежду си. Не поискахте да поемете отговорност за вашето семейство. Стоварихте всичко на вашите характери, които според вас не били сходни. Все едно това не зависи от вас. При такава безотговорност, не би трябвало да ви се разрешава да възпитавате дете.

Израелски Месиански уеб сайт и Порталът Kehila News Israe (KNI) са публикували проучване, което показва, че младите месианските евреи служещи в израелската армия смело споделят вярата си и са посрещнати положително от колегите си.

96 процента от анкетираните са заявили, че другите войници знаят, че са последователи на Йешуа. Още по-обнадеждаващо е, че 65 процента са имали положителна реакция към вярата и дори са се интересували по въпроса.

Израелски месианските евреи гордо служи в израелската армия, както всички останали. Увеличаването на броя на вярващите в армията се доказва от факта, че 30 на сто от участниците в проучването са казали, че имат още поне един колега вярващ в техните подразделения.