Българите извоюваха с много жертви свободата си. Те смятаха Русия за свой покровител и съюзник. Вярата им в „дядо Иван“, не можеше да бъде помрачена от нищо. Те посрещнаха руските войски като освободители и сега очакваха развръзката.
Н. П. Игнатиев съгласува с царя проекта за мирен договор с Турция и очертаните граници на Балканите.
Царят го одобри, но същевременно изрази съмнение:
– Мислиш ли, че този договор може да бъде осъществен?
– А защо не? – попита Игнатиев.- Българите искрено жадуват за това.
– Русия е обвързана с предварителни тайни ангажименти към Австро-Унгария и и Англия относно бъдещите граници на Балканите, – отбеляза Николай II, – поради което очаквам възражения от тяхна страна.
Царят дълго крачеше из стаята, докато накрая каза:
– Въпреки всичко утвърждавам проекта за мирен договор.
Много по-интересна е реакцията на княз А. М. Горчаков, който бе шеф на руската
дипломация по това време. Той утвърди проекта за мирен договор без уговорки и колебания. Ала
малко по-късно, точно преди подписването му в Сан Стефано, с тайна шифрограма нареди на Игнатиев:
„Договорът да има характер на обикновен прелиминарен протокол“.
Очевидно руският канцлер продължаваше стриктно да се придържа към следваната официална външнополитическа стратегия. Като отмени правната валидност на Санстефанския
договор, царското правителство фактически постигаше целта, която си постави с войната.
Чрез десетките хиляди жертви в трудната и рискована, но все пак победоносна освободителна война, увенчана с публично огласения триумфален Санстефански мир, Русия даваше предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля като благонадежден съюзник.
Естествено българите приеха всичко това с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката, което даваше възможност на Русия да запази и още повече укрепи своето влияние в България.
Българите обаче не можеха да знаят, просто нямаше как да разберат, че Санстефанският договор
е временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко скрито зад кулисите на дипломацията.
Разбира се, много скоро ревизията на договора щеше да стане публично известна, но печалните последици за българите щяха да изглеждат като резултат от противодействието на западните съперници на Русия по Източния въпрос.
Недоволството от ревизията на договора в Сан Стефано постигаше една единствена цел и Горчаков ясно изрази това така:
– Австро-Унгария и Англия практически ще издигнат още повече авторитета на Русия.
Независимо от Горчаковия тактически замисъл барон А. Г. Жомини споделя пред Н. К. Гирс:
– Въпреки ограниченията на Санстефанския мир, правим една голяма крачка за освобождението на християните в България. Цялата наша заслуга за това ще бъде несъмнено оценена и призната от тях.
Луи XV водел тайна кореспонденция с граф дьо Бройл, министър без портфейл.
