Архив за етикет: въпрос

Излязлата в пенсия Малвина

imagesТази седмица бабата на наталия ѝ прочете приказката за Буратино. Момиченцето бе впечатлено от красотата на Малвина от илюстрациите в детската книжка и започна да разпитва баба си:

– Къде живее сега Малвина? Какво прави?

Възрастната жена уморена от настойчивите въпроси на детето обясни:

– Малвина е вече пораснала, а къде живее и какво работи не зная.

Случи се така, че лелята на Наталия трябваше да я заведе на някакъв празник. Двете се качиха в един автобус, за да отидат до там.

Лелята приготви парите и зачака кондукторката да дойде, за да купи билети. Изведнъж ги приближи изключителна на вид жена.

Тя бе на около 45-48 години с тюркоазена кожена жилетка, чийто ръбове бяха в малинов цвят. Жената имаше удължени мигли, но какви мигли само! Букет от четири сантиметрови косъмчета стърчаха извън долния и горния клепач. Те се повтаряха в интервал от пет милиметра. Жената имаше сини сенки и синя стрела до върха на главата си.

Лелята трепна, като я видя, а седящата до нея племенница радостно извика:

– Лельо, лельо, това е Малвина, това е тя! Леличко, вие сте Малвина нали? – Обърна се Наталия към непознатата жена. – Навярно в пенсия сте излезли вече, нали?

Дамата, която кой знае какви мъки бе претърпяла под ръката на майсторката, която ѝ бе нанесла грима, съвсем не очакваше, че заради козметичните манипулации върху себе си, едно малко момиченце ще я разпознае като Малвина излязла в пенсия.

Защо е била необходима Реформацията

imagesМихаил се отдели от другите деца и тръгна с дядо Матей.

– Какво не ти ли се играе днес с другите деца? – попита го старецът.

– След малко ще отида, но искам да ми отговориш на един въпрос, – Михаил запристъпва напред назад неспокойно.

Дядо Матей погледна внука си и се усмихна:

„Неспокойна и вечно търсеща душа има това дете,“ – каза си старецът.

– Защо е била необходима Реформацията? Нали всички тези мъже са се молили и общували с Бога? И Той ги е водил и насочвал……

– През 1510 година, когато монахът Мартин Лутер посетил Рим, той останал поразен от корупцията сред духовенството. Сикст IV  е първият папа, който е въвел лицензиране на публичните домове и специален данък за духовниците, които издържат любовница. Той въвежда продажбата на индулгенции на вече починали хора, създавайки по този начин неизчерпаем източник на доходи, основно за себе си. Но папа  Александър VI  го е надминал много в това отношение. Именно корупцията по негово  време и продажбата на индулгенции става основна причина  за началото на Реформацията.

– Имало ли е и други преди Мартин Лутер, които не са били съгласни с това, което се върши от тези папи? – попита Михаил.

– Имало е, – каза дядо Матей. – Едни от първите са били Джон Уиклиф и Ян Хус.

– Аха, спомням си, нали Ян Хус са го изгорили на клада? – бързо се намеси Михаил.

– А знаеш ли за какво е допринесла Реформацията? – попита дядо Матей.

– Отключили са Библията от амвона, – припряно започна да обяснява Михаил.

Дядо му се усмихна, а момчето продължи окуражено:

– Тогава всеки имал достъп до Библията. Тя била преведена на много езици, за да могат хората да я разбират.

– Основното ударение било върху личната връзка с Бога чрез Исус Христос и разбиране на Свещеното Писание, не само от малцина духовници, а и от останалите християни каза дядо Матей. –  Така се е съживил духовния живот на милиони вярващи. И тези, които следвали традициите и слушали непонятното пеене и четенето на латински в църквата, достигнали до истината.

Михаил вече гледаше с желание към децата, които играеха. Дядо Матей улови погледа му и каза :

– Върви си поиграй с децата. Ето, Илия ти маха още от одеве с ръка.

Михаил бе разкъсан от желанието да остане при дядо си и да отиде при другите деца, но влечението му към играта надделя….

Срещата с конен транспорт изисква

155263_intextДнес се защитават автомобилистите от някои атавистични правни норми, които официално не са отменени до сега. Някои от тези правила могат да предизвикат усмивка.

Много внимателно към този въпрос са се отнесли датчаните.

По закон пред движещ се автомобил е трябвало да се движи човек, размахващ флаг, за да предупреди движещият се конен транспорт, че приближава кола.

Ако се случи така че шофьор с колата си мине край конен превоз и коня се уплаши, водачът на превозното средство, трябва непременно да отбие в страни и да спре.

Осен това, при продължителна нервна реакция на животното, шофьорът е необходимо да покрие своя „железен кон“, за да го скрие от погледа на коня, с цел животното да се успокои.

За женските обреди при дивите племена при раждане

indexКогато става въпрос за раждане на дете, на първо място ни идва на ум  обичайната клиниката, а след това болницата, и така нататък.

В отдалечените краища на планетата, където животът малко се отличава от този при сто или двеста години назад, са съхранили обреди, съпровождащи ражданията при естествени условия.

Жените в индийските племена имат широки познания в областта на природата, които спомагат за нормална бременност и раждане.

Жените от племето косуа подготвят издълбано място с затоплена вода от нагрени камъни и хвърлят във водата хининово дърво, корени и треви.

След това сядат върху тази вдлъбнатина, позволявайки на парата да обгърне тялото им и да снеме болката им, това им помага да се отпуснат и възстановят след раждането.

По-добре човек да се сгреши, отколкото да не се намеси

originalВера разхождаше своето огромно и добродушно куче в парка. Тя видя как едър и як мъж дърпа момиченце на около осем години.

Детето се дърпаше и крещеше:

– Пусни ме моля те! …. Мамо, ….. мамо ела ми помогни….. къде си, мамо….

Вера не се поколеба, явно момиченцето бе в беда и извика силно на мъжа:

– Пуснете детето! – Вера бързо сне намордника на кучето, но все още го държеше. – Или аз ще пусна кучето!

Изведнъж момиченцето прегърна мъжа и заплака. Вера не знаеше какво да направи, тя стоеше объркана и гледаше как разплаканото момиченце още по-силно се притискаше към мъжа.

На лицето ѝ се четеше ням въпрос: „Какво става тук?“

– Вижте, – започна да обяснява мъжът, – Аз съм баща на това дете. Водя дъщеря си в поликлиниката, да ѝ вземат кръв, а тя много се бои от иглите…..

И  бащата разпери безпомощно ръце.

– Извинете, – смутено каза Вера. – Аз помислих, че тя е в беда ….. Разбирате ли? …. Мислех, че я отвличате. Моля да ме извините.

Мъжът се засмя и протегна ръка към Вера за да се здрависат:

– По-добре човек седем пъти да се сгреши, отколкото веднъж да се премине без да се намеси. Ами ако това наистина бе отвличане. Вие правилно постъпихте.

Момиченцето вече успокоено, подаде ръка на баща си и двамата тръгнаха към поликлиниката.