Веднъж крал Артур бил пленен от друг цар и се оказал в затвора. Цярят обещал да го пусне, ако отговори на един много сложен въпрос. За да отговори на него на крал Артур му  била дадена цяла година. Ако през това време не успеел да отговори на въпроса щял да бъде обезглавен. Въпросът бил: „Какво искат всъщност жените?“

Крал Артур изпратил своите пратеници да разпитата женската половина на царството му, но никой разумно не можел да отговори на този въпрос. Накрая му съобщили, че една стара вещица знае отговора, но цената й била много висока. Кралят изпратил при нея посланик, за да разбере, какво точно желае. Оказало се, че тя иска да се омъжи за най-добрият му рицар Гаваин.

Магьосницата при това била страшна, стара и противна. Артур казал:

– Не искам моят най-добър приятел да бъде нещастен. По-добре да умра.

Гаваин проявил благородство и заявил:

– Животът на крал Артур е важен за цялото кралство. Радвам се, заради благото на държавата да се оженя за тази противна магьосница.

След това Артур получил отговор на въпроса си. Тя казала:

– Повече от всичко на света жената иска да се разпорежда със своя собствен живот.

Този отговор удовлетворил царя и Артур бил освободен. Всички били радостни и настъпило времето за сватбата. Рицарят Гаваин бил истински джентълмент. Магьосницата се държала отвратително на масата, взимала храната с ръка и високо ругаела. Когато настъпила сватбената нощ, Гаваин укрепил сърцето си, влязъл в спалнята и не могъл да повярва на очите си. Пред него на леглото лежала най-красивата жена на света. Той удивен попитал:

– Какво се е случило?

Тя казала:

– Заради проявеното търпение и добро отношение към мен, реших половината от времето да бъда млада красавица. Ти сам можеш да избереш каква искаш да бъда през нощта и  през деня.

Гаваин се замислил. Той не могъл да избере, за това оставил на нея да реши. Когато магьосницата чула отговора на мъжа си казала:

– Аз винаги ще бъда красива, защото разбрах, че ме уважаваш и ми даваш възможност да се разпореждам със собствения си живот.

Слепия лишен от радост вижда, но вярва.

Немият, неможещ да сподели радостта си, говори, но също вярва.

Въпрос: Какво няма човек, лишен от вяра?

Време е да помислите и да си напрегнете малко мозъка. Ако не се досетите веднага не бързайте да прочетете отговора, а препрочетете горните редове още веднъж!

Отговор: аджедан

В началото на 21 век ескимосите се запознали с интернет. Наложило се този термин да се преведе на местния език.

Експертите избрали думата ‘ikiaqqivik’ , коато означавала „Пътуване през слоевете“.

По-рано тази дума се е използвала за описание на действията на шаманите.

Когато търсели отговор на даден въпрос за тях се казвало, че „пътешестват през времето и пространството“.

Малчуганът приближи до майка си и попита:

– Мамо, Бог дал ли ти е подарък?

Жената се замисли. В мислите й веднага се появи списък от желания. И тя започна бавно да преглежда списъка пункт по пункт, с идеята, че може да намери нещо подходящо, за да отговори на сина си. Момчето забеляза, че тя мълчи, То съвсем не се досещаше, каква активна дейност се развиваше в мозъка й. Леко изненадан синът удивено каза:

– Е, Той ти е подарил мен. Аз съм Неговият подарък нали? Погледни какъв красив и добър подарък от Бога съм!

Вечерта малчугана реши да се разрови във въпроса още по-дълбоко.

– Мамо, а какво е това бременна жена?

Жената отново изпадна в неловко положение. Но мъжът й бързо каза:

– Това е жена, която в корема си носи дете.

Детето почеса главата си и мъдро заключи:

– Значи ти си била бременна, баба е била бременна, леля е била бременна и другата ми баба е била бременна. Така че всяка е имала подарък от Бога?!

Един мъж искал да помогне на жена си, която, според него, имала проблеми със слуха.
Веднъж той застанал зад гърба ѝ, отишъл в края на стаята и тихо казал:
– Чуваш ли ме?
Отговор нямало и той приближил, като повторил въпроса си:
– А сега чуваш ли ме?
Отново нямало резултата. Той дошъл още по-близо и попитал:
– Чуваш ли ме?
Така и не чул отговор от нея. Накрая застанал зад гърба ѝ и отново повторил въпроса си:
– Чуваш ли ме?
Тя се обърнала и му казала:
– За четвърти път ти казвам: Да!
Обикновено става така, ние си мислим, че с другия нещо не е наред, а се оказва, че проблема е в нас самите….