Курса на еврото скача, на долара също. Хората бързо обменят валута, мнозина са в паника.
Хора създали бизнеса си през 90-те години на миналия век също са загрижени, но относно тези събития те звучат така: „Преживели сме доста кризи до сега ….., ще преживеем и тази“.
Какво отличава тези хора от другите, които изпадат в истерия. Те са разбрали нещо много важно през всичките тези години, че е важно колко си ценен за другите.
Например, вие сте хлебар, печете хляб. Без значение каква криза ще мине, продуктът от твоята работа, ще бъде търсен. Всичко останало е въпрос на техника – за хеджиране на валутния риск, коригиране на плановете …
Тъй като не можем да променим външните обстоятелства, можем да се приспособим към тях и то с минимални загуби през този период на нестабилност, който със сигурност завършват рано или късно.
В цялата тази истерия около парите, струва ми се, много често хората забравят този прост принцип. Това, което създаваш и произвеждаш, колко ценно е за другите хора?

Подобни въпроси са повдигнати доста често.
От гледна точка на мъжкото его, това изглежда като обида. Аз съм все още млад, а тя не ме искам вече.
Навярно у жена му се е появил нов „приятел“.
Не е ли по-добре да помислите по-внимателно, преди да обвинявате мила си съпруга.
Има редица обективни причини, поради които можете да не бъдете желан.
Вашата съпруга се уморява, както психически, така и физически.
Не всеки разбира, че за готвенето, прането, почистването, пазаруването и децата се изисква много енергия. Жена ви е толкова изморена вечер, че не може да ви „допусне“. Затова тя заспива моментално.
А редовния стрес и причинените от вас обиди? Всички оскърбления и унижения отрицателно влияят върху жената.
Жена ви може да не ви иска вече, поради съпружеска невярност. Всичко става във живота. А може и сам да сте я отблъснали.
Нежеланието на жена да получи удоволствие, може да се дължи и на някакво заболяване. Вероятно съпругата ви не е още готова да ви съобщи това. След подходящо лечение всичко може да се възстанови.
Винаги ме е възмущавал егоизма, свързан с женската студенина. Аз съм още здрав и силен, а моята жена вече е „започнала да остарява“.
По-добре се научи да доставяш удоволствие не само на себе си и след това търси отговор на въпроса си: Защо жена ми не ме иска?

Човек отива в църквата, моли се, изповяда греховете си, а когато излезе от  нея, започва да осъжда и коментира другите. Приятно му е да търси и намира чуждите грешки. Ходенето на църква не е прибавило смирение?!
Хората са длъжни да правят това, което църквата ги учи.
Ако жадуваме да узнаем за караници, скандали и желаем да чуем една или друга клюка, ние сме не смирени, а егоисти.
Веднъж станах неволен свидетел на следния разговор.
– Какво ще кажеш за скандалната история с Х….?
– А ти колко време си се молил за този човек?
– Но аз те питам за скандала!
– Разбрах въпроса ти. За това те питам, колко сълзи в молитва си пролял за човека, който искаш сега да обсъдим?
Желаещият да поклюкарства за чужда сметка, изведнъж замлъкна, той не знаеше какво да отговори.
Не трябва да сме егоистични към ближния, какъвто и да е той. Ако съдим егоистично другите, ще дойде време, когато Бог ще се отвърне от нас и ние ще паднем в същите грехове, които до скоро сме осъждали.
Смиреният и скромен човек не осъжда, не съди другите и не се стреми да заеме първото място. Той не обича да е център на вниманието.

46-годишният летец, който от авиокомпанията „Flybe“ охарактеризирали като „много опитен и надежден пилот“, носел ръчна протеза.
Преди полет летецът много здраво закрепвал протезата си, но този път се случило така, че при извършване на рязка маневра, поради силен вятър, протезата му се откопчала.
На въпроса, защо на еднорък пилот са доверили управлението на пътнически самолет, Ян Бастон, директорът по полетите и отговарящ за безопасността в компанията „Flybe“ заявил, че такава е политиката за обеспечаване на заетостта. „Както и други авиокомпании, ние даваме работа на хора с ограничени физически възможности“.
Пилотът за известно време изгубил контрола над самолета, но успял да го приземи с една ръка. Той обещал, че занапред по-добре ще закрепва протезата си.

Това беше върха на безобразието. Ана срещна днес съседката си, възрастна жена, вечно надничаща в живота на другите.
– Кога ще се омъжиш? – каза възрастната жена, след като се бяха поздравили.
Ана я погледна изненадано. Жената се досещаше, че въпросът е глупав и неприятен. А девойката се чудеше как да се измъкне. Тя тръгна бързо напред, почти побягна, като за извинение измърмори:
– Извинете, но много бързам.
Жената я проследи като някой „садист“, който се наслаждава на безпомощната си жертва. Изглежда тази жена изпитваше удоволствие да гледа, как болезнено реагират отсреща. Тя улаваше и най-малките признаци на смущение и несигурност.
Тази игра продължаваше дни наред. Ана не за първи път се препъва в този въпрос.
Когато тя сподели с приятелката Катя си за неприятния инцидент, Катя я посъветва:
– Единствения начин да спреш това безобразие е, да се обърнеш и да ѝ кажеш: „Тебе какво ти влиза в работата“? Ако бях на твое място щях да ѝ се разкрещя.
Ана се засмя вече поуспокоена:
– В Саудитска Арабия за кражба, отрязват ръката на крадеца. Представяш ли си, ако налагаха подобно тежко наказание за човек, който се бърка в работите на другите, т.е. краде им спокойствието.
– Спрямо такива, – ядоса се не на шега Катя, – като не искат да се откажат по лесния начин от начинанието си, трябва да им се предложи нещо по-жестоко.
Ана беше по-миролюбива, тя не харесваше жестокостта и насилието.
– Хората трябва да общуват добронамерено, без желания да обидят или унижат някого, без да се натрапват със своето нетактично любопитство.
– Тази жена не разбира ли, – каза вече малко по-спокойно Катя, – че нетактичните въпроси могат да обидят човек, да засегнат някаква вътрешна скрита болка у него и да предизвикат депресия, особено ако човек е много нараним.
Ана огорчено добави:
– Такива гафове често се случват. Примери, колкото искаш можеш да срещнеш в ежедневието. Веднъж бях свидетел как една жена постави на място една доста нетактична бабичка. А възрасната жена, неразбирайки какво е направила настървено каза: „Какво толкова казах? Защо се обиждаш? Аз исках за добро….“
– Оправдание за това няма, – скочи Катя. – Хората трябва да престанат да питат само това, което тях ги вълнува. Всеки трябва да се съобразява с околните.
– Заобиколен ли си от нетактични хора, – каза тъжно Ана, – това може да те доведе до отчаяние.