Веднъж музиканти свирели на инструментите си, съпровождайки свиренето с пеене. Под въздействие на тяхната музика, танцували и се движели маса хора.

Един глух по рождение човек, наблюдавал това зрелище и се чудел. Питал се:

– Какво означава това? Дали поради това, че тези хора правят разни неща с инструментите си, накланят ги напред и назад, цялата тази тълпа оглупява, скача, прави разни движения с тялото си и изобщо изпада в някаква еуфория?

За глухия човек това зрелище водело до неразрешими въпроси, защото нямал слух. Вследствие на това за него било непонятно този екстаз, желание за движение, което възбужда музиката при нормален човек.

При строителството на собствен дом си задаваме въпроси: В коя стая трябва да е по-добре осветено, какви прозорци трябва да има в кухнята, спалнята, гостната.

Австралиецът Люк Еверингем е решил този проблем, като е проектирал и конструирал за себе си дом, който може да се върти около оста си.

Основно той се състои от стъкло и стомана, а се върти благодарение на електрически мотор. В резултат на това можем да се наслаждаваме на изгрева или залеза, от която и да е стая. За целта е нужно само да завъртим дома в нужната посока.

Ако искате слънцето да огрява конкретна стая, можете да програмирате къщата така, че да следва движението на слънцето, така ще получите необходимият ефект.

Еверингем е построил този дом за себе си, но е заявил, че може да изработи подобни проекти по поръчка.

Училищния праг прекрачи дребно момченце. Скоро бе навършило шест години. Нека да го наречем Иван. Той бе забележително момче, прекалено любознателен. Много неща беше научил, но постоянно заливаше околните с поток от въпроси, който започваха с какво, къде, защо, по каква причина, как……
Един път в края на деня, учителката му каза:
– Иван Захариев, довиждане, до утре.
За нейна изненада, момчето се разплака и през хлипанията си едва каза:
– Аз съм Ваня Захариев.
Майка му и учителката започнаха да му обясняват, защо той е Иван Захариев. Момчето се успокои, а после каза:
– Ще попитам татко.
На другия ден, когато дойде, първата му работа беше да с представи:
– Аз съм Иван Захариев Милтенов! Така каза татко!

Преброяване като всяко друго.
В един дом влезе едно младо момиче от преброителите. Представи се, обясни, че е дошло във връзка с преброяването и започна с въпросите. Кой живее на този адрес? Така и така, обясняват … Момичето записва даните. Уточнява навършените години, какви езици се владеят и т.н. За майката и бащата всичко по реда си. Идва ред на двумесечното момченце.
– Последния жител на този дом е Петър Димитров Старешки. На колко години е?
– На нула, – отговаря бащата.
– Как така нула?
– Така.
– А той тук ли е?
– Да!
– И колко навършени години има?
– Нула.
– Добре пошегувахте се, ясно! – казва момичето. – А сега ми кажете какви езици владее?
– Никакви,- отговаря добродушно бащата, – мога да предположа, но за сега не зная…
Момичето си отиде в състояние на когнитивен дисонанс …

Често се случват парадокси от неразбиране. Задават се глупави въпроси, на който и сам човек би си отговорил, ако малко се замисли и вникне в нещата.
Един „любознателен“ господин попитал един свещеник:
– В края на краищата, кой е раждал децата в Стария завет, мъжа или жената?
Запитаният се усмихнал и успокоил господина:
– Не се затормозявайте със Стария завет! В Новия завет всичко е ясно, Мария е родила и без помощта на мъж. Така че спокойно може да спите.