Ято птици отивали да зимуват в Африка. По-младите, които летели за първи път много се вълнували, безпокояли се, вдигали много шум и задавали множество въпроси.
– Интересно, в Африка топло ли е?
– Там имали реки?
– А гори?
– Валят ли в Африка дъждове?
Водачът на ятото първоначално отговарял на всички въпроси, а когато вече се уморил им казал:
– Знаете ли какво, деца? Главното е да долетим до Африка, а там няма да има вече за какво да се безпокоим.
Един съкурсник на Пушкин от лицея при случайни срещи често се хвалел с успехите си между жените и задавал нелепи въпроси. Веднъж той срещнал Пушкин и го попитал:
– Казват, че ти си „слънцето“ на руската поезия, но аз не съм много съгласен с това. Моята жена също ме нарича „слънчице“. Как мислиш, какво е сходството между мен и слънцето?
– И на теб и на слънцето не може да се погледне без да се намръщи човек, – отговорил поетът.
Петърчо пита майка си:
– Мамо, вярно ли е, че Бог ни храни?
– Може и така да се каже, – мърмори майката под носа си.
Момчето се върти неспокойно и задава следващия си провокиращ въпрос:
– И бебетата щъркелите ги донасят?
– Разбира се, – отговаря майката, искайки да се отърве от неудобните въпроси на сина си. Но малчуганът изглежда още нещо го измъчва:
– Подаръците ги носи Дядо Мраз?
Майката отекчено:
– Както винаги.
Очите на детето заблестяват и то задава последният въпрос, който го е измъчвал до сега:
– Тогава за какво държим татко?
Един глух по рождение човек, наблюдавал това зрелище и се чудел. Питал се:
– Какво означава това? Дали поради това, че тези хора правят разни неща с инструментите си, накланят ги напред и назад, цялата тази тълпа оглупява, скача, прави разни движения с тялото си и изобщо изпада в някаква еуфория?
За глухия човек това зрелище водело до неразрешими въпроси, защото нямал слух. Вследствие на това за него било непонятно този екстаз, желание за движение, което възбужда музиката при нормален човек.
При строителството на собствен дом си задаваме въпроси: В коя стая трябва да е по-добре осветено, какви прозорци трябва да има в кухнята, спалнята, гостната.
Австралиецът Люк Еверингем е решил този проблем, като е проектирал и конструирал за себе си дом, който може да се върти около оста си.
Основно той се състои от стъкло и стомана, а се върти благодарение на електрически мотор. В резултат на това можем да се наслаждаваме на изгрева или залеза, от която и да е стая. За целта е нужно само да завъртим дома в нужната посока.
Ако искате слънцето да огрява конкретна стая, можете да програмирате къщата така, че да следва движението на слънцето, така ще получите необходимият ефект.
Еверингем е построил този дом за себе си, но е заявил, че може да изработи подобни проекти по поръчка.