Един султан плава със своя любим слуга на кораб. Слугата не умеел да плава. Той никога не бил излизал в открито море. Още от началото на пътуването седял в празния трюм треперел и плачел.

Всички били добри към него и се стараели да го успокоят. Съчувствените думи стигали до ушите , но не и до сърцето му, измъчено от страх. Такова пътешествие изобщо не доставяло удоволствие на султана. Тогава придворният му лекар казал:

– О, господарю, ако ми позволиш ще го успокоя.

След като султана се съгласил, лекарят заповядал на моряците да хвърлят слугата в морето. Слугата се хванал здраво за борда и молел да го вземат на кораба.

Извадили го от водата и той седнал тихо в ъгъла. Нито едно оплакване не излязло от неговата уста. Султана поискал обяснение от лекаря за случилото се.

– Твоя слуга не е знаел, колко е хубаво да чувства твърдите дъски на палубата под краката си, докато не узна колко е страшно да се намира между морските вълни, – казал лекарят.

Когато колебанията на светлините вълни са в една и съща посока, се получава поляризация. Хората трудно откриват поляризацията на светлината без оборудване, тъй като светлочувствителните клетки в нашите очи са разположени на случаен принцип.

При охтоподът клетките са подредени. А колкото по-равномерно са разположени тези клетки, толкова по-ярка е поляризацията на светлината.

Как тази поляризация съдейства на охтопода да ловува?

Една от формите за прикриване на много животни е да станат прозрачни. Когато светлината премине през прозрачното тяло на животното, неговата поляризация се променя, охтоподът го забелязва и хваща плячката си.

Изследователи от Политехническия институт във Валенсия за първи път са успели да скрият триизмерен обект от звуковите вълни. Като „мантия невидимка“ са използвали по-конвенционални пластмасови пръстени, създадени с 3D принтер.

Технологията не е перфектна, но в бъдеще може да се използва за намаляване на шума, защита на кораби и подводници, скривайки ги от врага.

През последните няколко години, учените са направили редица опити за разработване на наметало, което би могло да попречи на дисперсия на светлинни и звукови вълни около обекта.

Въпреки това, основният недостатък на този подход е, че за маскиращите обекти са необходими синтетични материали, които са трудни за производство.

Изследователите от Политехническия институт на Валенсия са използвали 60 пластмасови пръстени, размерът на която е изчислена чрез компютърни алгоритми.

Пръстенът поставен около обекта е пластмасова сфера с диаметър 8 см. Тази структура на пръстена води до налагане на вълните и тяхното гасене. Невидимост се проявява само в случай, че вълната има честота 8,55 KHz и когато звуковите вълни произхождат от определена точка.

В бъдеще учените планират да изградят пелерина на невидимостта, който ще прикрие обекта от вълни с различни честоти, независимо от местоположението на източника на звука. Проектът е частично финансиран с подкрепата от Службата на Военноморските изследвания на САЩ, които се интересуват от създаването на системи, която може да се скрие подводници от сонар.

Такъв сеанс е станал чрез Интернет между британския изследовател Кристофър Джеймс и дъщеря му.
Независимо от факта, че прехвърлянето между мозъци на цели текстове е още далече, експериментът може да се разглежда като безспорен успех.
Принципът на действие е следния.
Към главата на Джеймс и дъщеря му са поставени електроди. Отправащия мисъл избирал цифра, разположена на екрана на компютъра и я посочва с едната си ръка. Електродите изпращали мозъчните вълни, след което се разшифровали и се изпращали до местоназначението. Там цифрите се превръщат в серия от светодиодни излъчвания с различна честота, които се регистрират от мозъка на получателя.
Електродите улавяли свързаните със зрителната активност мозъчни вълни, след което друг компютър расшифровал получените данни
По такъв начин успели да предадат съобщение  „1011“. При това съзнанието на получателя не могло да улови разликата в честотата на излъчванията, тази информация се възприема, само от определена част от мозъка.
За по-сериозни резултати, по думите на д-р Джеймс е необходимо електродите да се имплантират непосредствено в мозъка, но за сега няма разрешение от правителството.
Новата система за предаване дава възможност на британците да заявят за създаването на първия интерфейс B2B. С течение на времето, той  може да намери разнообразини приложения – от общуването с хора, които не са в състояние да се движат до ново поколение компютърни игри.

Според древната местна традиция, японска градина трябва да покаже криптиран символ на всичко  съществено. За изграждането ѝ са достатъчни пясък, растения и скали. Въздухът и водата запълват празнините в образуващия се пейзаж. Във водата, според мъдреците се отразява цялата красота на градината, а в тава отражение има скрит смисъл.
Използват се всички елементи на естествения ландшафт. Японските дизайнери все още създават многобройни екзотични японски градини, изпълнени с дълбок философски смисъл и омайна красота.
Архитектурата в тези градини прекрасно допълва естествената красота. Различни видове мостове, беседки, фенери, бамбукови огради и порти са заобиколени от камъни, които образуват определена загадка или символ. Някои от камъните са подредени във формата на животни. Такъв например, е символът във формата на костенурка, който обещава сигурност от външни атаки и вражеските набези на собствениците. Малките камъчета изобразяват морски или речни вълни.
Задължителен елемент на японската градина е Цуйубай. Така се нарича каменната чаша висока около половин метър, в която посетителите мият ръцете си преди чайната церемония. Обикновено градинската композиции е създадени от растения и цветя включени в японската традиция, което не я отделя от естествената, природната среда. Съставът на растителността в нея зависи изцяло от външните климатични условия. Това обяснява особеностите на японски градини в различни части на света.
Почвата в традиционната японска градина е смес от мъхове и лишеи, символизираща безкрайното течение на японски майсторство в градинарството. В съвременните японски градини се използват предимно морава трева и различни пълзящи храсти. Общото за всички тези места е малкият размер, компактно разпределение и нисък външен вид, позволяващ да се разгледат околните предмети.
За всеки японец японска градина е нещо като естествен храм, място за поклонение на твореца, който е създал цялата красота около нас.
Много чужденци са изпратени в земята на изгряващото слънце с една единствена цел, да проучат красотата на японската градина и след това да я повторят в страните си. Но дали са успели?