Самото име на това необичайно животно говори само за себе си. Неговата родина е Турция столицата, на която по-рано се е наричала Ангора.
Първоначално тези красиви животни били откарани във Франция. Там те предизвикали голям фурор. Модата  свързана с тях се разпространила по целия свят. И ангорски зайци започнали да се развъждат навсякъде.
Тези удивителни животни имат невероятна кожа, дължината на косама ѝ може да достигне до 80 сантиметра. Козината е нежна и мека. От нея отделят и обработват ангорската вълна, която е много известна по света.
Теглото на заекът е около 6 килограма, живее до 7 години, козината може да бъде в 12 различни цвята, но основно е бяла.
Тези животни имат черно само на носа, ушите и лапите, а всичко останало е бяло.
Ангорският заек се отглежда и като домашен любимец. Той е много мил, игрив, активен и добър.

Във водна среда може да се наблюдава сонолуминисценция, т.е. превръщането на звука в светлина.
За целта във водата трябва да се постави резонатор, създаващ постоянна ултразвукова сферичена вълна.
През фазата на разреждане вълна поради много ниско налягане образува кавитационен балон, който расте известно време, а след това във фазата на компресия бързо се разпада.
В този момент в центъра на балона има проблясък на светлина и наблюдателят вижда постоянно синкаво сияние, тъй като мехурчетата се генерират и сриват при много високи скорости.
Според наложилата се в научните среди гледна точка, даденото излъчване има термична природа.

Село Боженци е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Тогава от столицата на България голяма част от гражданите се заселват в трудно достъпните части на Балкана.
Сред тях е младата болярка Божана, която избира за своя убежище мястото, на което в момента е село Боженци. Синовете на болярката започнали да търгуват.
С течение на времето селото се разрастнало и през периода на Възраждането се превърнало в главно кръстовища за търговците от XVIII век. Основно от там се продавали кожа, вълна, восък и пчелен мед.
Близо до единия край на селото е запазен римски път за Габрово, а от друга страна  започва пътека за Трявна.
След Освобождението се създават фабрики, които конкурират местните занаятчии и селото започва да запада.
През 1962 г. започва реставрация на някои къщи, а също и цялостното възстановяване на селото.
Боженци е обявено за Архитектурен-исторически резерват от 28-ми януари 1964 г.
Селото е запазило възрожденска си архитектура, има забрана за строеж на сгради, които не са в унисон със стила на селото.
Тъй като жителите на селото по време на турското робство са били богати, повечето от къщите са двуетажни. Първият етаж се е използвал за магазин или работилница, а на втория живеели собствениците.

Една малка вълна се носела безгрижно из океана и много била весела. Радвала се на вятъра и свежия въздух, докато  забелязала как вълните пред нея се разбиват в брега.

– Олеле, но това е ужасно, – казала малката вълна. – Това ли ще се случи и с мен?!

Тогава се задала и втора вълна. Тя видяла посърналата малка вълна и я попитала:

– Защо си толкова тъжна?

Малката вълна отвърнала:

– Всички ще се разбием! Всички ще изчезнем в нищото! Това не е ли ужасно?

Втората вълна се засмяла:

– Ти нищо не разбираш. Ти не си вълна, ти си част от океана.

Голяма морска вълна изхвърлила костенурка на брега. Тя искала отново да се върне в морето, но случайно попаднала в един кладенец. Там живеела една жаба.
Жабата попитала костенурката:
– Коя си ти и от къде идваш?
– Аз съм костенурка и живея в морето.
– А колко е голямо морето ти? Има ли една трета от моя кладенец?
– Повече, – казала костенурката.
– Колко ….. две трети ли от моя кладенец?
– Много повече.
– Колкото моя кладенец?
– Как да ти обясня? – казала костенурката. – Ти всичко измерваш спрямо твоя кладенец, а морето е много голямо. Можеш да плуваш в него цяла година и да не стигнеш средата му!
– Как може твоето море да е по-голямо от моя кладенец? – възмутила се жабата. – Вижда се, че само прехвалваш морето си и ме лъжеш.