В Япония е разработена технология за идентифициране на личността по електрическата активност на мозъка. За разлика от пръстови отпечатъци тя по-трудно се прави и не може да бъде открадната.
Новият продукт може да се използва като парола или дори ключ по подобие на пръстови отпечатъци или ириса на очите.
Мозъчните сигнали никой не може да открадне. Ако ги свържете с други биометрични показатели може да бъдат еднозначно идентифицирани.
Технологията е базирана на улавяне на специални ритми на електрическата активност в мозъка – вълна P-300, която може да се фиксира за по-малко от секунда след възприемането на звуци или изображения.
По време на експериментите, професорът показал снимки на студентите, пуснал им музика и записал мозъчната им дейност. В резултат на това, бил в състояние, с вероятност по-голяма от 90%, да установи идентичност на дадена личност, чрез електроенцефалограмата.
За използването на алфа ритъм на мозъка при идентифициране, отделни учени са се борили в продължение на години. Но професор Хидеаки Караяма е решил да отиде в другата посока. Той е убеден, че вълната P-300 е по-подходяща за това, тъй като тя е индивидуалната реакция на това, което са видели или чули хората и не може да бъде предизвикана по химически начин.

Самото име на това необичайно животно говори само за себе си. Неговата родина е Турция столицата, на която по-рано се е наричала Ангора.
Първоначално тези красиви животни били откарани във Франция. Там те предизвикали голям фурор. Модата  свързана с тях се разпространила по целия свят. И ангорски зайци започнали да се развъждат навсякъде.
Тези удивителни животни имат невероятна кожа, дължината на косама ѝ може да достигне до 80 сантиметра. Козината е нежна и мека. От нея отделят и обработват ангорската вълна, която е много известна по света.
Теглото на заекът е около 6 килограма, живее до 7 години, козината може да бъде в 12 различни цвята, но основно е бяла.
Тези животни имат черно само на носа, ушите и лапите, а всичко останало е бяло.
Ангорският заек се отглежда и като домашен любимец. Той е много мил, игрив, активен и добър.

Във водна среда може да се наблюдава сонолуминисценция, т.е. превръщането на звука в светлина.
За целта във водата трябва да се постави резонатор, създаващ постоянна ултразвукова сферичена вълна.
През фазата на разреждане вълна поради много ниско налягане образува кавитационен балон, който расте известно време, а след това във фазата на компресия бързо се разпада.
В този момент в центъра на балона има проблясък на светлина и наблюдателят вижда постоянно синкаво сияние, тъй като мехурчетата се генерират и сриват при много високи скорости.
Според наложилата се в научните среди гледна точка, даденото излъчване има термична природа.

Село Боженци е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Тогава от столицата на България голяма част от гражданите се заселват в трудно достъпните части на Балкана.
Сред тях е младата болярка Божана, която избира за своя убежище мястото, на което в момента е село Боженци. Синовете на болярката започнали да търгуват.
С течение на времето селото се разрастнало и през периода на Възраждането се превърнало в главно кръстовища за търговците от XVIII век. Основно от там се продавали кожа, вълна, восък и пчелен мед.
Близо до единия край на селото е запазен римски път за Габрово, а от друга страна  започва пътека за Трявна.
След Освобождението се създават фабрики, които конкурират местните занаятчии и селото започва да запада.
През 1962 г. започва реставрация на някои къщи, а също и цялостното възстановяване на селото.
Боженци е обявено за Архитектурен-исторически резерват от 28-ми януари 1964 г.
Селото е запазило възрожденска си архитектура, има забрана за строеж на сгради, които не са в унисон със стила на селото.
Тъй като жителите на селото по време на турското робство са били богати, повечето от къщите са двуетажни. Първият етаж се е използвал за магазин или работилница, а на втория живеели собствениците.

Една малка вълна се носела безгрижно из океана и много била весела. Радвала се на вятъра и свежия въздух, докато  забелязала как вълните пред нея се разбиват в брега.

– Олеле, но това е ужасно, – казала малката вълна. – Това ли ще се случи и с мен?!

Тогава се задала и втора вълна. Тя видяла посърналата малка вълна и я попитала:

– Защо си толкова тъжна?

Малката вълна отвърнала:

– Всички ще се разбием! Всички ще изчезнем в нищото! Това не е ли ужасно?

Втората вълна се засмяла:

– Ти нищо не разбираш. Ти не си вълна, ти си част от океана.