Достатъчно е да погледнем културата и медиите, за да видим тяхното постоянно отделяне от реалността. Формата на подаване на материала става самоцел. Тя служи като гланц за следващия лозунг на деня.

Отчасти за това, че майсторът на словото сам нищо не прави, защото всяка сериозна медия има публицистичен характер. Издателска дейност се свежда до популяризирането на краткосрочни мнения на кръгове от влиятелни хора в социално и икономическо отношение.

Причините за това са много. Но за мен е очевидно, че има съзнателно представяне на преувеличена информация, която  трябва да предизвика по-голяма емоция.

Това желание на всяка цена да се привлече вниманието, може да се види във всяко вестникарско заглавие. Именно това може да се приеме като доказателство за плурализъм и демокрацията в обществото, в което всеки има абсолютна ценност.

Но ако всеки има право на независимо възприемане на явленията и нагласи към тях, на какво се основават тогава законността и обществото? Какво, в дългосрочен план, е справедливо?

Справедливото може да бъде нещо общо, в което всеки може да намери и реализира себе си.
Ние всички идваме от абсолютизираните си светове и растейки, се разплащаме за това.

Освен това милионите хора, които идват на този свят за живот, но не за Битието. Има малцина, които искат да намерят точно това, което е истинско. Те чувстват нуждата от лично израстване, самореализация, самоизграждане в най-висшия смисъл на думата.

На сто хиляди деца, които учат музика, само едно става истински музикант. Навярно на милион деца само едно е музикално, колкото Моцарт, Бетовен, … Това означава ли, че останалите деца не трябва да учат музика?

Не, музикалното възпитание не е само за музиканти. Това възпитание привежда човек в хармония.

Музиката е храна за човешкия мозък. Всички форми на музика учат не само да се възприема музиката, но и думите, поезия, изобразително изкуство. Тя събуждат творческия талант.

Музика е езикът на науката, културата, логика, риторика. Тя предоставя невероятни емоционални преживявания. Създава друг начин на мислене.

Изучаването на музиката и свиренето на даден музикален инструмент оказва огромно влияние на всички вътрешни усещания, възприемането на хармонията, долавянето на баланса и установяване на съвършенството.

Това е гностична религия с дуалистично възприемана на света.

Тя не е основана на учението на Исус, Авраам или Моисей, почита само Йоан Кръстител.

Мандаизмът дели света на две части: добра и лоша.

Всички материални обекти, в това число и човешкото тяло, произхождат от света на тъмнината, а душата идва от света на светлината.

Това е много древна религия. Учени са открили следи от нея още в 1 век от н.е.

Голяма част от последователите на тази религия живеят в южната част на Ирак, в Иран, Сирия и Йордания. Те наброяват около 60 хиляди човека.

Можеш да имаш добро послание, но човекът отсреща ще го възприеме според своята нагласа, емоции, предубеждения и предварителни представи. Не е достатъчно да си точен и много интелигентен, важното е да разбереш как мисли и възприема слушателят ти.

Всяко послание е предмет на интерпретациите и емоциите на хората, към които е отправено.

Веднъж излезли от устата ти, думите вече не ти принадлежат. Ние имаме изключително право само върху мислите си.

Когато изказваме дадено изречение, то не е завоевание, а отдаване. Отворим ли уста ние споделяме с другите и те интерпретират, а понякога изопачават нашия първоначален замисъл.
Колко пъти сме си казвали: „Всъщност нямах предвид това“.

Защо се получава така? Как думите могат да се изкривят до такава степен?

Отговорът се крие в начинът на възприемане, а не в самото послание. Ти казваш едно, а всеки го възприема кой както намери за добре.

За това е нужно да познаваме аудиторията си и да използваме точните думи, които ще накарат хората да чуят това, което сме искали да им кажем.

Шведски учени са сравнили загубили зрението си риби от дълбоките пещери в Мексико и техните зрящи роднини плуващи близо до повърхността на водата. Те установили, че слепотата икономисва на животното от 5 до 15 процента от общото потребление на енергия.

Отказът от енергия компенсира липсата на ресурси при екстремални условия.

Изследователите са работили с индивиди от популацията на мексиканската сляпа тетра, която се ориентира в тъмнината с помощта на страничните линии. Те са много чувствителни към вибрациите на водата.

Зоолозите обърнали голямо внимание към този участък от мозъка, който отговаря за зрението на тетрата и изчислява консумацията на кислород. Оказало се, че загубата на зрение спестява на рибите от 5 до 15 процента от енергийните разходи, в зависимост от възрастта.

Това откритие е накарало учените да смятат, че зрението е силен ергономичен начин на възприемане. За това много животни забавят развитието и потискат функции като мирис и слух, за да позволят на очите и голям участък от мозъка, да обработват визуалната информация.

При раждането си в пещера тетрата има очи, но с възрастта те се запълват с кожа, докато напълно изчезнат. През 2014 г., изследователите са открили също, че за да спести енергия рибата се е отказала не само от зрение, но също така и от ежедневните ритми или така наречения „биологичния часовник“.