Става въпрос за ледената битка записана в първия Новгородски летопис. Този източник е много кратък. Има и други, които препращат към свидетелства на свидетели.

Краткият ръкопис удостоверява, че в битката на княз Александър е помагал „Божий полк“, който се появил във въздуха над мястото на битката.

За какво става дума? За мираж или очевидци просто са фантазирали?

Без Божията воли, ние за никъде не сме. Но за други подробности, освен божествени, летописците не споменават. Тогава?

Но ледената битка наистина се е случила.

Практически цялата повърхност на земята е изучена от човека, но морските дълбини пазят тайни, които се откриват постепенно.

С появата на възможности да се потопят хората дълбоко във водната бездна се наблюдават необичайни създания.

Днес ще ви запозная с едно от тях.

Синият ангел е много малко същество. То се събира в дланта на човек. Има удивителна форма и цвят. Прилича на пърхащ ангел. Този камуфлаж му помага да се предпази от хищниците, както във водата, така и във въздуха.

Ангелът може леко да изплува на повърхността на морето и да поеме въздух от едно въздушно балонче.

Евгений Лушпин е един от най-добрите руски художници на нашето време.

Вдъхновен от най- ярките и загадъчни времена на годината, той създава картини, от които навява свеж есенен въздух и романтика.

За основа на своите работи Евгений използва познатите градски пейзажи, придавайки им известна ирационалност.

В резултат на това зрителят се потапя в истински, но в същото време фантастичния свят, който като че ли е под властта на здрача.

Първото неписано правило в химията гласи: Не пробвай на вкус това, което излиза от вашата реторта.

Но изглежда Карл Шееле явно не е усвоил тази мъдрост.

Той е живял в онова време, когато наричали кислорода „горещ въздух“, така че това е простимо.

Шееле успял да открие редица елементи в периодичната система – барий, волфрам и споменатия вече кислород, докато навикът му да опитва веществата с език не го довел до гроба.

В снежните планини на Швейцария водача на групата предупреди пътешествениците и търсачите на силни усещания, които бяха дошли до тук:

– Не трябва да говорите, докато се движим в планината.

– Какво ще стане ако говорим? Нима искате да кажете, че можем да настинем, като не си опазим гърлата? – попита един дебеланко.

Той бе убеден, че ще покори поне един връх, независимо от възраженията и съмненията на останалите в групата, с които бе дошъл.

– Много по-страшно е , – обади се всезнайкото на групата.

А водачът, който щеше да ги води  обясни спокойно, без никаква заплаха в гласа си:

– И най-малкото колебание във въздуха може да предизвика движение на снега, който повличайки голяма маса със себе си, ще ни бутне в пръстта.

– Кой би си помислил, че една дума или звук, може да предизвика такива ужасни последици? – въздъхна притеснено Горан.

Той бе най-възрастният в групата, но бе предприел това пътешествие, за да докаже на себе си и приятелите си, че в него има още живот.

– Моралното влияние на нашите думи също може да доведе до катастрофа, – намеси се в разговора Ченко.

– Необмислените думи, които ние леко хвърляме на вятъра, могат да задвижат нежелани действия и събития, потърпевши, от които можем да се окажем самите ние, – добави Симеон.

– Всеки ще отговаря за всяка дума, която е казал, – вдигна показалеца си нагоре Горан.- Страшно е да се помисли, когато пред нас застанат изречените думи, предизвикали нежелателни последствия.

– Някои ги наричат „празни думи“, – започна да разсъждава на глас Симеон.

– А кои думи са празни? – попита дебеланкото.

– Това са лекомислени, чернещи някого, нанасящи рани, изявяващи злорадство , когато видят, че някой е в беда, – отговори Симеон.

– Шегите и намеците също могат да погубят човека, – добави Ченко.

– Хайде, – каза водачът, – време е да тръгваме. И моля ви без никакви разговори.

Мъжете се приготвиха. Всеки бе се вглъбил в себе си, не толкова за „безшумната си разходка“ в снежната планина, а за тези необмислените и пуснати в яда думи, които тровят живота на всеки човек.