Когато си уплашен до смърт и уязвим, не знаеш къде отиваш, не знаеш колко време ще отнеме това, нямаш представа какво ще се случи, когато отидеш там, какво правиш?

Пътят към чудо често минава през несигурна територия.

Библията илюстрира подобен случай: „Тогава Господното слово дойде към него( Илия) и рече: Стани, иди в Сарепта Сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.  Така че Илия отиде в Сарепта“.

Бог каза на Илия, да измине повече от 100 мили по време на суша през опасна територия, където всеки знае кой е. Тогава цар Ахав даваше награда за главата му.

Когато Илия най-накрая отиде до Сарепта, той се запознава с една бедна вдовица, която щеше да го храни. Но как би могла тя да му помогне да го защитава или да го предпази в един езически град, пълен с хора, които не биха се поколебали да го убият?

Чудесата не се случват, когато нещата са ни удобни. Те стават, когато нещата са неблагоприятни.

Илия не изропта:

– Боже, има три неща, които не са наред в този план. Първо, изпращаш ме в грешната посока. Второ, на неправилно място. И трето, там няма кой да ме защитава.

Илия просто се подчини.

Божият път за чудо често ни отвежда през несигурна територия, защото това ни принуждава да зависи от Него.

Чудесата никога не се случват в зоната на комфорт, когато всичко е приятно и удобно. Ние не се нуждаем от чудо, когато всичко е уредено в живота ни. Искаме чудо, когато сме на ръба, когато сме уплашени до смърт, когато сме несигурни, когато можем да пострадаме.

Сега вие сте на такова място, когато нещата не се развиват по най-добрия начин – финансово, емоционално, човешките взаимоотношения? Малко сте нервни, чувствате се на ръба и сте малко несигурни.

Поздравления. Вие сте на пътя към чудото!

Виктория работеше в много скъп ресторант. Един ден тя отиде в луксозен салон, за да си направи прическа. Там тя видя Людмила, която често посещаваше ресторантът, в който тя работеше.

– Здравейте, радвам се да ви видя, – каза дружелюбно Виктория.

– Вие сте сервитьорката от ресторанта зад ъгъла? – изненадано попита Людмила.

– Да. Как вървят нещата при вас?

– Мисля, че хора с такава професия, не могат да си позволят такъв салон, – повиши леко тон Людмила.

– Моля?

Изведнъж Людмила започна да уговаря фризьорката:

– Вие знаете ли, че това момиче е сервитьорка? Сигурна ли сте, че тя има пари да си плати? Може би трябва да я проверите преди това?

– Госпожо, тази девойка идва тук вече втора година, тя е надежден клиент; – каза с укор фризьорката.

– Колко лекомислено от ваша страна! Такива бедни момичета не трябва  да дават парите си за такива неща. Нима няма къде другаде да ги дадат?!

– Извинете, госпожо, – каза Виктория. – Работя в този ресторант, защото искам да прекарам времето си продуктивно. Аз съм студентка в престижно учебно заведение и уча биомедицинско инженерство. И ако сте толкова много заинтересовани, имам достатъчно пари.

В салона всички се бяха умълчали и наблюдаваха двете жени.

– Дори и да съм бедна сервитьорка, – започна още по-настъпателно Виктория. – Нямам ли право да използвам парите си, както намеря за добре и да ги харча за каквото си искам?

Людмила бе зяпнала от изненада с уста.

– Между другото, – продължи атаката си Виктория, – Вашият мъж два пъти в седмицата идва в ресторанта ни. Поръчва си кафе и постоянно се оплаква от вас. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, госпожо!

Един млад човек ме попита:

– Наистина ли Бог се намесва в живота ни, когато се молим? Струва ми се, че и да се моля не получавам желаното. Загубих всякаква надежда. Страхувам се, че вече съм престанал да вярвам в силата на молитвата.

Това е много важен въпрос, който си задават хората. Той е свързан с потребителската ни култура. Ние пренасяме нашата индивидуална заявка във взаимоотношенията ни с Бога. Обикновено Му представяме списък от искания по време на молитва.

Къде е проблема?

Такава молитва не носи на човек  нито щастие, нито удовлетворение при получаване на желаното.
Освен това нашата представа за щастие и удовлетворение може да не съвпада с разбирането на Бога за това. Защото нашето схващане може да бъде егоистично и потребителско.

Ние сме хора и за това, не винаги знаем, какво искаме. Не винаги можем да обхванем всички детайли на желаното от нас в дадения момент.

Ние не можем да предвидим всички последствия от това, което сме пожелали. Само Бог вижда и предвижда всичко, Той има съвършеното знание за всички неща. Бог вижда цялата картина и знае кое е полезно за мен.

Ето защо, един от начините да открием Божията сила и да Го опознаем по-добре, е именно молитвата.

Една млада двойка донесе на своя духовен баща хиляда лева. По това време тези пари бяха много.

Но духовният им баща не искаше да вземе тези пари, защото нямаше нужда от тях, за това им каза:

– На мен не ми трябват тези пари. Благославям ги. А сега ги дайте на първия, който срещнете по пътя към гарата.

И двойката си тръгна. По пътя срещнаха овъргалян в калта пиян мъж.

Младата жена се изплаши и каза объркано на съпруга си:

– Какво ще правим сега? Та той е пиян. Как да дадем на такъв човек толкова много пари?

– Ще постъпим така, както ни каза нашия духовен баща, – невъзмутимо отговори мъжът.

Когато дадоха парите на този пиян човек, той изведнъж изтрезня и каза:

– Вие сте най- прекрасните хора, които срещам в днешния ден. Как няма да ви благодаря……вие ме спасихте от смърт.

Двойката го изгледа недоумяващо. Тогава пияницата им разказа следното:

– Аз работех в областта на търговията. При мен се появи недостиг точно от 1000 лева. Нямах пари в къщи, за да добавя от тях към останалите и да покрия дефицита. Очакваше ме затвор.

Двамата млади го гледаха съчувствено.

– Изпаднах в отчаяние и реших да сложа край на живота си, – каза окаляният мъж. – За да имам кураж да направя това, си пийнах малко.

Така отказаните пари от един свещеник, послужиха за спасението на живота на този търговец.

Веднъж Бог поканил на обяд всички възможни добродетели: велики и малко известни, тихи и героични.

Те се събрали във великолепно украсена райска зала и много се забавлявали по време на събитието. Познавали се много добре, дори някои от тях били доста свързани.

Внезапно Бог обърнал внимание на две добродетели, които не се познавали и на които им било неудобно да общуват помежду си.

Господ хванал едната за ръката и я представил на другата:

– Това е Благодарността, – казал Той, – а това е Благотворителността.

Преди да успее да се обърне, те отново тръгнали в различни посоки.

Дори Бог не е успял да ги събере.