Ако погледнете на снимката с дървото, направена в резерват в Африка, то след известно време ще видите как на клоните виси трупа на антилопа.

Инго Герлах, фотограф на дивата природа, чакал цели пет часа, за да направи тази снимка, уверен че на нея присъства и леопард.

И наистина, ако се вгледате внимателно, ще установите, че тъмната ивица на ствола на дървото, е хищник, който пълзи за своята плячка.

64-годишният Инго добавил, че не е сигурен дали леопарда е качил антилопа на дърво, или това е направил някой друг хищник.

Но той се оказал много „срамежлив“ и дълго не се решавал да се качи на дървото, усещайки че на близо има човек.

Сега учените изучават лечебните свойства на билките, с помощта на сложно оборудване и скъпи тестове.

В миналото „изследванията“ на билкарите се ограничавали до наблюдение на дивите животни. Когато се разболеят те започват да дъвчат определени листа, плодове и корени.

С течение на времето, традиционните лечители и внимателните лекари са натрупали огромно количество информация за билките, помагащи да речем за „главата“, „корема“ или „горещината“.

Едва в средата на ХХ век, учените започнали да се интересуват не само от растенията, колкото от съдържащите се в тях вещества. Напредъкът на химията е дал възможност да се отделят природно чисти вещества и да се използват като силни лекарства.

Новите средства помогнали с аптекарска точност да се щамповат милиони идентични по състав и сила таблетки. Използването им е много по-удобно.

Злоупотребата с лекарства, недостатъчното изследване на страничните им ефекти, карат хората отново да се върнат към природата и да търсят сила за изцерение отново в билките.

Преди изобретяването на електронните компютри в САЩ, работниците занимаващи се с ръчна калкулация на аритметични сложни задачи наричали изчисляващи таблиците на стрелбата.

Много жени работели на компютрите. Те станали още повече във военно време.

Доста от тях по-късно успешно се преквалифицирали в програмисти.

Така сред шестте водещи програмисти на  ENIAC, първият електронен компютър с общо предназначение, не е имало нито един мъж.

Зрението на Борис съвсем отслабваше с възрастта и той се нуждаеше от много повече грижи.

Жена му Дафина беше непрекъснато около него. Грижите около съпруга ѝ ангажираха цялото ѝ внимание. Тя нямаше нито минутка свободно време. Вечер се строполяваше в кревата си умаляла и си мислеше:

„Какво ли ме чака утре?“

И неусетно заспиваше. А утрото не обещаваше нищо ново.Тя се чувстваше незабелязана и недооценена.

– Разбирам, че всички са загрижени за него, заради положението му, – казваше си тя, – но се чувствам като някаква прибавка към него, а не пълноценна личност.

И тя се помоли:

– Господи, помогни ми! Чувствам се много уморена от всички тези грижи…..Нямам минутка спокойствие или време за себе си. Знам, че грижейки се за съпруга си, изпълнявам съпружеския си дълг, но не се чувствам удовлетворена, това не ме радва ….. Знам, че не трябва да е така, помогни ми, моля Те!

Вечерта, когато си лягаше Дафина осъзна, нещо, което бе пропускала до сега.

– Исус ме оценява така, както никой човек не може да ме оцени, – каза си тя. – Той ме познава и обича. До сега са ме учили на това, но едва сега го разбирам истински.

Това бяха утешителни мисли, дошли точно навреме. Дафина се почувства отново силна, а тя имаше нужда точно от това.

И тя се усмихна:

– Като погледна назад, се изумявам за случаите, в които Бог ме е лекувал емоционално и ми е връщал чувството за сигурност и вяра в себе си. Той винаги е знаел моите нужди и ми е отговарял преди да съм Го помолила.

Господ е милостив към нас, за това и ние трябва да показваме милост към хората.

Боби Лийч е първият мъж, преодолял Ниагарския водопад в бъчва.

По време на лекционна обиколка в Нова Зеландия си наранил крака, като се подхлъзнал на бананова кора.

Възникнало отравяне на кръвта, започнала гангрена.

Отрязали крака му, но независимо от това Лийч умрял два месеца по-късно на 28 април 1926 г.