Произведението си „Десетте малки негърчета“ Агата Кристи е смятала за едно от най-добрите си, но на много малко места е издадено с оригиналното си заглавие.
Основно романа се нарича „И никой не остана“, по последната фраза от известните броилки:
„Последният негър изглеждаше уморен,
той отиде да се обеси и никой не остана“.
Причина романа да не се появи с действителното си заглавие са американците. Те не могли да публикуват книга с такова заглавие.
По политически съображение, назоваването на книгата „Десетте афроамериканци“ някак не звучало добре.
Постепенно негрите в цялата книга, а в това число и в броилката били заменени с малки войници, дори малки моряци.

В редовете на армията на Наполеон, оттегляща се от Москва сред дълбок сняг на суровата руска зима, бил немски принц, обичан от своите войници заради дружелюбието си.
В една мразовита нощ уморени, измръзнали и гладни войниците се установили  на лагер в развалините на един помешнически двор.
Събуждайки се сутрин, принцът се почувствал бодър и на топло, въпреки че хладният вятър свистял наоколо. Той повикал войниците си, но никой не му отговорил. Огледал се и видял войниците си засипани със сняг, а той бил покрит с техните наметала. Войниците разбрали, че никой няма да оживее тази нощ, за това решили да спасят военачалника си. По-късно го настигнали руски войски. Той бил пленен, но се спасил от студа. Това била наградата му, за това, че се отнасял към войниците добре и бил загрижен за тях.
Дружелюбието се изразява в любов към ближния извикваща мир, съгласие и разбирателство. Това е покорност на сърцето. Това качество се появява често сред хората във всекидневния ни живот.
Където няма дружелюбно отношение към хората, там няма и любов.
Сърдечността и дружелюбието променят сърцата на хората. Ако успееш да помогнеш на човека срещу теб да почувства съчувствието ти, ти ще го предразположиш към себе си.
Подаръците не се измерват в количеството предмети и парите вложени в тях, а в отношението и съпричастието към мъката и нуждата на другия.
Добрата дума и приветливостта са основа на едно бъдещо приятелство.

Този рекорд принадлежи на жителите на Сиятъл. На 12 януари 2013 г. в битката със сняг участвали 5834 човека.

Историята познава много по-мащабни сражения със сняг, които имат своето място по време на Гражданската война в САЩ.

През 1863 г. две подразделения на Североверджинската армия, които били основната сила на Конфедерацията, скучаели. Нямали какво да правят в установения си лагер. Тогава решили да се бият със сняг в пълен боен ред с участие на кавалерията.

Завързалата се битка бързо привлякла войниците от намиращия се наблизо лагер. Така общото количество на участващите в играта възлизал на 9 хиляди човека.

През 1932 г. фермери от западна Австралия се обърнали за помощ към военните. Помолили ги да изтребят щраусите ему, които унищожили посевите на пшеницата и направили пролуки в оградите, които защитавали полята от зайци.

Армията организирала две операции, които журналистите по-късно нарекли Великата война с ему. В нея участвали един майор и двама войника.

За половин месец по време на „бойните действия“ „армията“ успяла да убие 3 хиляди ему от десетки хиляди. Поради негативните отзиви в пресата, войниците били отзовани.

Накрая правителството само решило проблема. То започнало да раздава премии за унищожаване на всяка птица от самите фермери.

На 17 юли 1975 г. се състояло скачването на съветския космически кораб „Союз“ и американския „Аполо“.
Било запланирано, когато се скачват да бъдат над Москва, но изчисленията не се оказали точни.
Астронавтите си стиснали ръцете, когато били над река Елба.
Това е символично. През 30-те годиникрай на река Елба са се срещнали съветски и американски войници, и съюзниците по времето на Втората световна война.