Основаният от Николай Вавилов Всесъюзен институт по растениевъдство от началото на Втората световна война имал най-богатата колекция от семена от повече от сто хиляди образци на растения.

По време на блокадата на Ленинград сътрудниците на института с героични усилия са запазили колекцията при отсъствие на електричество и прекъсване на отоплението.

Само през зимата на 1941 срещу 1942 година са умрели петима вавиловци от глад, отказвайки се да разглеждат запасите от зърнени култури и картофите, като храна. А през лятото персоналът успял да посее необходимите проби под артилерийски обстрел.

В някои кутии проникнали плъхове, случили се кражби и през счупените прозорци, но като цяло за колекцията тези загуби се оказали незначителни.

Алкохолната напитка пулке, ферментирал сок от агаве, е била известна още на ацтеките.

Тя е била използвана от свещенослужителите по време на религиозните церемонии и на аристократите, когато празнували победа във война.

На простосмъртните било забранено да пият пулке, с изключение на възрастните хора и бременните жени.

В ежедневието се сблъскваме с много грижи. Понякога сме поставени сред бурите на проблемите. Срещаме финансови и здравословни трудности. Страхуваме се за нашите близки, които се намират сред природни бедствия, войни, терор и жестокости.

Но във всичко това Исус е с нас.

Той е този, който може да ходи по вода и да контролира природните явление. Само Исус може да каже на бурята, както и на нашите проблеми: „Спри! Утихни!“ и те да му се покоряват.

От нашия Спасител получаваме невероятно ценен и необикновен дар, Неговият  мир. Той владее обстоятелствата и може да ни гарантира съвършен мир. Това не е по нашите сили. Нямаме достатъчно мъдрост, за да живеем в безопасност.

Само в любящите обятия на Исус Христос можем да бъдем защитени, защото, Той има план за нашия живот.

Лондонските двуетажни автобуси превозват индийски войници по Северна Франция.

Автобусите „B-type bus“ са се появили през 1910 г. Към 1914 г. вече е имало две хиляди и петстотин такива автобуси.

„B-type bus“ е развивал скорост до 25 км/ч. В началото на Първата световна война тези автобуси били „призовани на война“.

Използвали се като камиони, за превозване на войници и като болнични коли.

Автобусите не били предназначени за излизане извън града. Шофьорът трябвало да си пригоди нещо като одеяло,за да се защити от вятъра.

През Първата световна война много млади хора заминаха на фронта. Методи бе един от тях. Едва бе набол мъх по лицето му, а вече носеше пушка.

Един ден той бе изненадан от избухнал край него снаряд, който буквално го зарови. Намериха го в окаяно състояние. Бе откаран веднага в болницата.

Раздробените му ръце и крака бяха ампутирани. Бе останал сляп и глух.

Дойде майка му в болницата да го види. Тя бе силно разтърсена, когато водя сина си. Той представляваше куп безпомощна маса.

– Как да му се обадя? – плахо прошепна майката.

Любовта е много изобретателна. И тя го целуна няколко пъти. Нещастният младеж се обърна и попита:

– Мамо, ти ли си? Ако си ти целуни ме още веднъж.

С насълзени очи, без да издава глас, тя го целуна няколко пъти.

– Мамо, това си ти, – простена Методи. – Убий ме , мамо! Ти си ми дала живот, ти имаш право да ми го отнемеш. Убий ме, защо да живея?!

А майката продължи да го целува.

Тогава Методи каза:

– Мамо, още ли ме обича’? Нима не ме презираш? Виж, аз съм само един труп. Безжизнен човек, от който няма полза.

Майката продължи да целува и гали сина си, въпреки болката и напиращите горчиви сълзи.

Методи въздъхна дълбоко:

– Мамо, аз съм готов да живея, защото ти ме обичаш……

Защо живеем на тази земя? Защото знаем, че някой ни обича и можем да бъдем полезни. Живот без любов не е живот. Каквото е водата за пресъхналата земя, това е любовта за душата на човека.

Вечният живот е познаване на вечната любов.