Задачата за създаване на южна столица не давала покой на много царе, включително и на Петър I.

Закрепвайки се на брега на Азовско море можело да помогне на Таганрог, за който Петър I е мечтал като за южен морски прозорец.

За тази цел е необходимо да се изгони турците от Европа, което обяснява и Руско-турската война. Даже при Петър I започва да строи канал, свързващ Волга и Дон.

Проектът бил труден, но бил осъществен. За съжаление, липсата на вода довела до зарязването му.

Вчера Доньо намери близо до железопътната линия, пес. Животното лежеше в локва кръв. Доньо в никакъв случай не желаеше да го остави така и потърси кола, за да го откара до ветеринарната клиника.

– Но как да го занеса до шосето, – каза си Доньо, – та той тежи повече от 20 кг.

Младежът свали колана си, подложи го под кучето, за да може да го поддържа по време на ходене. Така двамата изминаха почти два километра.

– Как се е оказало това куче в това състояние? – попита Младен, когато товареше животното, за да го закара на ветеринара.

– Попаднал е в ловджийски капан, – каза Доньо, – който е уловил лапата му. И животното е решило да се освободи. Първоначално е от гризнало само долната част на лапата, но когато разбрало, че това няма да му помогне отгризвал лапата  още по-високо, съвсем близо до тялото.

– Интересна е историята на това куче, – заклати глава Младен. – В затруднено положение, в тежък момент, то не се е отказало, да се бори за живота си.

Във ветеринарната клиника направиха операция на кучето. Наложи се да му премахнат цялата лапа, чак до лопатката.

– Виж го, – радваше му се Ана, – вече сам се храни и пие вода. Дори се опитва да се изправя, за да се движи. Какъв е добър и ласкав.

– Навярно преди е бил домашен любимец, – предположи Доньо.

Сега нашият космат герой, макар и без една лапа има нов дом и грижовни стопани.

В Китай четиригодишно момче се удавило в басейн, докато майка му се занимавала със смартфона си.

Трагедията станала в град Ксианянг, в централната част на Китай, в провинция Шанси. На видеото от камерите за наблюдение в спа центъра се видяло как момче, се бори за живота си. То три минути безпомощно махало с ръце, преди да потъне.

Неговата майка, по фамилия Сяо, стояла в същия басейн на няколко метра от сина си, обърната с гръб към него. По времето, когато момчето потъвало, майката била увлечена от своя мобилен телефон и нищо не забелязала.

По време на инцидента в басейна се намирала и шестгодишната дъщеря на Сяо, имало и други хора, но никой не обърнал внимание на давещото се момче.

Тялото на детето било намерено под водата, един час след трагедията.

Първоначално децата на Сяо играели в плитката част на детския басейн. Там дълбочината била 30 см. Тогава момчето преминало през края на детския басейн и се оказало на 1,3 метра дълбочина.

Главата му се оказала веднага под водата. Момчето махал ръце и се опитвало да задържи главата си над водата, но всичко завършило трагично.

Майката на момчето се намирала на два метра от него. След като початила по смартфона си, тя започнала да търси сина си, но него го нямало.

Мария бе самотна пенсионерка. Тя бе на 86 години. Роднините ѝ бяха отдавна измрели.
Когато бе на 20 години тя се запозна с Момчил. Те се влюбиха един в друг и скоро се ожениха.

Отдаде им се случай да заминат за Австралия, така емигрираха далече от родината си. Там трябваше да привикват към нова култура, но постепенно нещата се подредиха.

Половин година след като бяха се вече преселени, Мария се сблъска с тежко изпитание. Тя получи съобщение: „Майка ти е тежко болна и се нуждае от постоянни грижи. Ела си!“.

И Мария се върна в страната си, за да се грижи за майка си. Те бе единствено дете, а баща ѝ отдавна бе умрял.

Грижата за парализираната майка легнали на плещите на Мария. Тя не можеше да я изостави. През това време работите на Момчил вървяха много добре в Австралия. Той не искаше да изостави бизнеса си, за това остана там.

Първоначално Мария и Момчил често си пишеха, но постепенно охладняха един към друг. Та тях ги деляха хиляди километри, а всеки от тях си имаше свой собствен живот. След няколко години, те престанаха да си пишат.

Мария разбра, че Момчил си е намерил друга жена. Сега за нея обратния път към Австралия бе затворен.

След смъртта на майка си, тя остана да живее в бащиния си дом.

Повече от 15 години Мария нищо не знаеше и не бе чула за Момчил. От съседите бе чула да се шушука:

– Момчил е станал милионер.

Но Мария не вярваше.

– За какво да обсъждам с някого своя бивш съпруг? – казваше си Мария.

Много скоро след това се чу, че Момчил е умрял. Тя нямаше намерение да търси някакво наследство от него, защото бяха разделени, но той ѝ бе завещал всичките си милиони.

– На мен не са ми нужни пари. Достатъчно ми е да имам хляб, вода и дърва за зимата, – твърдеше Мария.

Така тя раздели полученото богатство със съседи и познати.

– Парите няма да ме направят щастлива, – казваше често Мария. – Даже не знам за какво да го похарча, но съм щастлива, че Момчил не ме е забравил.

С тези прости думи Мария изказа една голяма истина. Не парите, а взаимоотношенията правят хората щастливи.

Не е необходимо да се използват скъпи домакински химикали. Могат да се достигнат добри резултати, използвайки обикновени средства.

С мръсотията може да се справите, като приготвите следния разтвор. В литър вода разтворете 1 супена лъжица нишесте. С получената смес минете стъклата и ги оплакнете.

Стъклото ще блести, ако във водата сложите няколко капки керосин, течен амоняк или оцет. Керосина прогонва мухите и другите насекоми.

За запотени стъкла може да помогне смес от глицерин и етилов спирт, приготвена в пропорция 1:10, ако разтворът се нанесе на стъклото.

Микро пукнатини по стъклото могат да бъдат лекувани с безцветен лак за нокти, който трае дълго време и е невидим.

Възползвайте се от съветите и вашия дом ще бъде светъл и уютен.