Насекоми заселили се в таванското помещение на един дом, се оказали толкова трудолюбиви и направили толкова мед, че той започнал да се стича от тавана.

Собствениците на жилището, отдавна забелязали край своя дом много пчели. Един ден съпрузите открили, че полилеите в стаята са залети с някакво лепкаво вещество.

След внимателно проучване на къщата, те открили, че пчелите възползвайки се от това, че домакините не поглеждат на тавана, си устроили голям кошер.

Съпрузите се обърнали към застрахователната компания и нейните служители за този необичаен случай. Били извикани специалисти, които премахнали всички насекоми и поправили повредения таван.

Директор на застрахователната компания се пошегувал, че те често се сблъсквали с такива течове, но не и в случая, където изтичала не вода, а мед.

Рибата поглъща пластмасови частици, защото миришат на водорасли.

Попадайки в морето, частите от пластмаса бързо се покриват с водорасли, и поемат характерната им миризма. По-късно рибите ги възприемат като храна.

За да изяснят това, изследователите поставили пластмасови топки в океана за три седмици. След това ги изплакнали с морска вода и влели тази вода в аквариум с аншои, които в естествената си среда ловуват ракообразни, хранещи се с водорасли.

Изследователите предположили, че аншоите ще се ръководят от характерната миризма на водорасли в търсене на плячка. Именно това и станало. При добавянето на вода, в която били пластмасовите топки, аншоите започнали да проявяват поведение като за лов.

Тъй като самите топки не били сложени в аквариума, визуалният стимул е бил изключен. Във вода, където са били чисти пластмасови топки, те не реагирали.

Преди това бяха предложени няколко обяснения за това явление. Изследователите предполагали, че рибите и морските птици възприемат пакетите за медузи,а  гранулите от пластмаса за хайвер.

Храненето с пластмаси е опасно не само за морските обитатели, но и за хората, които консумират морски дарове, защото не е известно колко микрочастици от пластмаса и химикали заедно с тях получават телата ни.

Попитали една добра и мъдра старица:

– Бабо, ти си изживяла такъв труден живот, а душата ти е по-млада от всички нас. Къде се крие тайната за това?

– Всичко добро, което са ми направили, записвам в сърцето си, а лошото върху вода. Ако правех обратното, сърцето ми щеше да има ужасни белези, а така то е благоуханен рай.

Бог ни е дал две ценни способности: да помним и да забравяме. Когато ни е направено добро, признателността изисква да го помним, а когато ни правят зло, любовта ни подбужда да го забравим.

Параходът пореше океанските вълни. Слънцето ярко грееше, а пътниците усмихнати и доволни се разхождаха по палубата.

– Пожар!…. Пожар! – рязък вик разруши спокойната идилия.

Изведнъж сред пътниците възникна паника. Хората започнаха да се щурат като полудели насам натам. Крещяха обезумели, плачеха и се вайкаха.

Демирев бе златотърсач и след успешен „улов“ се връщаше с този кораб у дома, но уви… Бедата надвисна като градоносен облак над житно поле.

Златотърсачът не веднъж се бе сблъсквал с какво ли не в живота си, досега му бе провървяло и все се разминаваше с онази страшната с косата, но сега не се знаеше какъв ще е изхода.

Той хладнокръвно превърза съкровището си към колан си, а отгоре надяна спасителния пояс.

– Да се надяваме, че ще доплувам до бряг, – каза си златотърсачът.

Вече се готвеше да скочи, когато към него изтича момиче и отчаяно закрещя:

– Спасете ме, моля ви! Нямам баща, който да ми помогне. Тук съм сама, а и не умея да плувам. Моля ви, спасете ме!

Гледаше го прекрасно детско личице, обляно  в сълзи. Две изплашени детски очи умоляваха и търсеха закрила.

„Какво да правя? – помисли си Демирев.

Той погледна съкровището си, а после обърна взор към детската ръка, която се бе вкопчила в него. В главата му се надигна буря от противоречиви мисли.

„И двете не мога да спася, – помисли си Демирев. – Трябва да оставя или златото, или детето“.

Не се колеба дълго. Решително хвърли събраното с толкова труд злато във водата, хвана момичето за ръка и двамата скочиха от пламтящия кораб.

Неимоверни усилия. Отчаяна борба, но накрая доплуваха благополучно до бряг. Като се добраха до спасителната суша, Демирев изпадна в безсъзнание.

Когато златотърсачът дойде на себе си, видя момиченцето да седи до него и с малките си ръчички да разтрива гърдите му. Лицето на детето бе обляно в сълзи.

Колко много му струваше това дете, заместило доскорошното му съкровище, но си заслужаваше.

Една спасена човешка душа е много по-ценна от всичките материални блага на земята.

Смелете коприва, събрана преди да образува семена. Сложете я в пластмасов или емайлиран съд и я залейте с вода. Оставете сместа на слънце.

Отгоре поставете мрежа и всеки ден разбърквайте.

След 1,5-2 седмици, когато масата потъмнее и престане да се пени, покрийте съда с капак, в който има отвор, за да има достъп на въздух.

Полученият тор е особено богат на азот и калий. Може да го използвате за всички култури с изключение на грах, боб, лук, чесън.

За поливане използвайте 1 част от настойката и 9 части вода, а за напръскване на листата – 1 част от настойката и 19 части вода.

Дъждовните червеи много обичат земя, полята с настойка от коприва.