Григор често се възмущаваше от неизживените навици на свои познати. Повечето от тях след като преминаха стреса от кризата, попаднеха ли в ситуация, сходна с някоя от някогашните им прояви, веднага се напъхваха в старите дрипи и показваха началническите си рогца.
Григор неведнъж подчертаваше дебело, че се различава от тях.
Тази вечер се бе събрал със свои стари приятели. И те като него бяха препатили много и преминали през какво ли не.
Разговорът неусетно навлезе в една от болезнените теми за Григор. Той се развихри още повече, когато стана дума за „препятствието“ наречено секретарка.
– Изобщо не съм имал секретарка, опазил ме Бог от такова зло. Те са като попивателни, поглъщат всяка критична и изобличаваща дума, отправена към началниците им. Много са внимателни да не ги загрози някое петънце или мръсотия. Света вода ненапита са.
– Не преувеличаваш ли? – скастри го Страти.
– Малко са ръководителите, които не се предават пред прелестите на женските представителки. Повечето секретарки са доста агресивни, но не го показват, а с хитрост превземат „крепостта“.
– Говориш за тях, все едно са ти врагове, – подкачи го Станой. – Да не те е ухапала някоя?
– Те не хапят, а танцуват по нервите ми, – продължи атаката си Григор. – Не си ли се препъвал в тях?
– Е, случвало се е , – засмя се Станой.
– Трябва да си някой от „големите клечки“, за да те свърже по телефона, – не преставаше да злобее Григор. – Настояваш, молиш, а те: „Зает е обадете се утре“. А това „утре“ може да те съсипе изцяло.
– Помисли си само, те са като магаретата, – опита се да ги защити Страти, – товарят ги с най-черната работа.
– Е, да полезни са , но само ако…., – съгласи се Григор.
– Какво ако? – изгледа го Станой.
– Не проявяват магарешки инат, не се запъват насред моста, та хората свободно да преминават от единия до другия край, – тропна с ръка по масата Григор.
Такъв си бе Григор философ. Анализираше и най-дребното. А ако някой се бе провинил пред него, не го щадеше, а постоянно го изобличаваше.
