Виктор от няколко години беше напуснал хокея. В отбора той пазеше вратата.
И сега, когато вече е далече от овациите на публиката, този скромен човек реши да се занимава с някаква полезна дейност. Пари имаше достатъчно, но не желаеше да ги пилее в кръчмата или някое заведение с приятели.
Виктор обичаше животните и реши да направи нещо за тях.
Той каза на приятеля си Михаил:
– В живота има толкова много лъжа. Събират пари уж да създават приюти за животни, а такива не се откриват и парите изчезват.
– Какво да не си решил да отваряш някой кучкарник? – засмя се Михаил.
– Можеш да ми се смееш колкото си искаш, но искам да помогна, с каквото мога в тази насока.
– А от къде ще вземеш толкова много пари?
– Не става дума за големи вноски. Ето погледни ако хиляда души внесат по 20 лева стават 20 хиляди, а това вече е реална помощ. Пък и за кучетата не се изисква кой знае колко, за да ги зарадваш.
– И какво точно си решил? – погледна го съчувствено Михаил.
– Нужна е храна, – продължи с размишленията си Виктор, – по-големи пространства, където кучетата да се разхождат и да им се отделя достатъчно внимание.
– И това ще ти достави ли удоволствие?
– Те ще радват хората. На всеки човек ще отдават признателността си, че е отделил няколко минути за него. Кучетата са любвеобилни.
Михаил само вдигна рамене.
– Представи си, – възторжено размаха ръце Виктор, – Ще поставя обява: Ако желаете посетете ни! 15-20 минути с нас и ще но доставите много радост“…..