Ако не прекарваш известно време със съпруга или съпругата си ти се самоизключваш от семейството. Това важи за всички взаимоотношения.
Това е вярно и за Бога. Трябва да прекарваш време с Бога, да бъдеш близо до Него, за да чувстваш любовта Му и да усещаш присъствието Му в живота си.
Най-трудно е да се подържа ежедневно време за общение с Бога, защото всичко около вас ви пречи за това.
Врагът знае, че ако успее да ви отклони от това общение, вие ставате безполезни и ненужни, нямате власт, никаква защита, нито сила да се борите срещу изкушенията. Няма значение колко добри неща сте направили за деня, за дявола е важно да прекрати общенията ви с Бога.
Бог не ви е създал, за да извършвате куп дейности, а да го обичате и да общувате с Него. Ако нямате време да опознаете Господа, вие сте загубили целта на живота си. Врагът ще иска да ви държи заети, но ще му позволите ли това?

Известният майор Андре рискувал сигурността на младата американска нация чрез прибързани и злополучни“предателски действия“. за това той бил осъден на смърт.

Маршал казва за подписването на тази смъртна присъда, подписана от Вашингтон:

– Може би няма случай в живота на главнокомандващия, когато да се е подчинил с по-голяма неохота на суровите заповеди на дълга и политиката.

Дабни отбелязва, че страданието на Вашингтон към Андре е „истинско и дълбоко“ Той е имал пълната власт да го убие или да го остави жив.

Защо тогава е подписъл смъртната му присъда?

Дабни обяснява:

– Волята на Вашингтон да подпише смъртната присъда на Андре не произлиза от това, че състраданието му е повърхностно или престорено, а от факта, че разумно е уравновесено от комплексни висши решения …. на мъдрост, дълг, патриотизъм и морално възмущение.

Представете си, че Андре има защитник, който чува думите на Вашингтон:

– Правя това с най-голяма неохота и желание..

Тогава защитникът би казал:

– Щом си върховен в тази ситуация, ти имаш пълната физическа възможност да оставиш тази писалка. Но по по подписването на тази заповед ще разберем, , че съжалението ти е лицемерно.

Съжалението е истинско, но е възпрепядствано от по-висш мотив. Вашингтон е имал служебната и физическа власт да освободи престъпника, но не е имал одобрението на собствената си справедливост.

По същия начин стоят нещата и с Бога. Божията безкрайна мъдрост направлява цялата му воля, ръководи и хармонизира, без да подтиска всичките действени закони.

Той иска всички човеци да се спасят и да им бъде простено за всеки грях, защото ги обича, но той не може да пристъпи това, което е постановил. „Заплатата за греха е смърт“. Единственото разрешение на въпроса е кръсната смърт на Исус. Приемането с вяра на това, което Божия Син  е направил за нас ни спасява.

Всеки човек, независимо от пол, обича да играе. Най-новите технологии създават нови видове  компютърни игри, които  са любими, както на децата, така и на възрастни.
Играта дава възможност всеки да си създаде свой свят такъв, какъвто иска да го види.
Играта не позволява просто да седиш и да гледаш развитието. Тя изисква да действаш решително, както не би го направил в света, в който живееш. Играта дава възможност на човек да се почувства генерал на армия, президент на държава, Цезар на Римската империя или герой, който се сражава против злото. Тя дава възможност на играча за известно време да забрави за ежедневните предизвикателства и да живее в свой измислен свят.
Повечето хора предпочитат стратегии, в тях човек усеща властта да бъде лидер, който няма никаква отговорност за действията си.
Времето в игрите тече много бързо. В тях това, което можеш да направиш за няколко минути, за да стане в реалността са необходими години.
Чрез играта човек може да стане пилот на самолет във Втората световна война, независимо, че е роден през 1990 г.
В тях може да се реализира нещо, което не се получава в реалния живот поради някакви причини. В някои случаи играта може да доведе човек до умопомрачение, но това зависи от вида на играта, състоянието на играча и предразположение към такива действия.
В игрите всеки може да намери нещо свое, но не бива да прекалява. Трябва да има баланс във всичко. Бягството от реалността не разрешава проблемите, за това е нужно човек да се изправи срещу тях и да ги разреши.

Скоро на Севастополския проспект, художниците с изобразили върху стените на няколко къщи каравели в открито море.
Работата се провежда с официалната подкрепа на властите.  Местните се надяват, че момчетата ще продължават да украсяват града в този необичаен, но безусловно талантливият стил.
Тези рисунки напомнят на домове в Брюксел, Белгия.
Севастополския проспект е кръстен на града герой Севастопол през 1965 г. заради местоположението си. Намира се в южната част на Москва. Значителна част от проспекта е застроена с пет- етажни сгради.

Малкият Ники седи срещу баща си и съсредоточено го наблюдава. Изглежда любознателното момче иска да зададе поредния въпрос на баща си, но той е много зает. Момчето кипи от напрежение, но изчаква най-благоприятния момент и казва:
– Татко, ти казваш, че семейството е като една малка държава. А ти какъв си в нея?
– Президент, естествено!
– А мама?
– Власт.
– А баба?
– ФБР.
– А аз какъв съм?
– Ти …… Ти си народът!
След един час Ники звъни на баща си на работното му място:
– Господин президент, при властта дойде друг президент, ФБР спи, а народа се вълнува!