Светът за голяма част от хората се основава на три стълба: стремеж за доминиране, сексуално удовлетворение и желания за вкусен и сит живот.

Власт, секс и пари това са съставките на неосъзнатата съвременна религия. Те са трите глави на митичната змия, взаимносвързани, оплетени едни в други, които неотменно се поддържат.

Истинската стойност на един човек, не е постижение на външни цели, като марка автомобил, площ на жилище, маркови дрехи, сума в банката, …. истинската стойност, която остава след смъртта на човека са плодовете на неговия живот.

Външното благополучие не означава вътрешно щастие. Човек няма да се чувства удовлетворен, ако го огражда несметно богатство.

Много известни бизнесмени, политици звезди на шоу бизнеса се опитват да заглуши вътрешния си вакуум в алкохол, наркотици, светски партита и сексуални перверзии, за които обичат да разказват медиите, каро признак за „красив живот“.

Не трябва да се стремим да постигнем колосални успехи, а да търсим това, което прави живота ни смислен.

Отдавайки на Божието Слово пълна власт над живота си, правим първата крачка към победата над атаките на врага. Това означава, да се обърнем към Божието Слово и да се хванем за Божиите обещания отнасящи се към нашата ситуация.

Да се обърнем към Божието слово, не означава само да помним какво казва то за дадения случай. Не позволявайте запомнянето на стиховете от Словото, да заменим изучаването Му.

Представете си следната ситуация. На гладния никога няма да помогне спомена за това, колко са вкусни картофите, дори и прекрасно да си спомня за това.

Същото се отнася и за Божието Слово. Много е важно да помним какво казва То, но е необходимо и да храним своя дух с Него.

За това, че се храним с Божието Слово, гледайки Го с очите си и слушайки го с ушите си, ние получаваме сила. Така то попада в нашето сърце и ние можем да Го живеем.

Добре е, не само да мислим за Божието слово, но и да Го четем.

Обърнете се към обещанията, които са свързани с вашата ситуация. Хранете се с тези обещания и ставайте по-силни!

Гвиана е единствената английскоговореща страна в Южна Америка.

Гвиана Кайетур е 5 пъти по-висок от Ниагара.

В страната почти няма високи сгради.

Гвиана е демократична полупрезидентска република, където президентът е главата на правителството. Изпълнителната власт на държавата е в ръцете на правителството, а законодателната власт e в ръцете на народното събрание и на правителството.

През 2002 година, 57% от хората в Гвиана са били християни, от които 16,9% петдесятни християни, 8,1% католици, 6,9% англикани и 5% адвентисти, 23,4% индуисти, 7,3% мюсюлмани, а останалите 7% от хората са били атеисти или вярващи в повече от един бог.

Папагалът, синьо-жълтият ара, е типичен обитател на екваториалните гори на Гвиана. Ягуарът е едно от туземните животни на Гвиана.

Венецуела има териториални претенции към западната част на Гвиана, а Суринам за югоизточната.

Нито пари, нито власт, нито добри намерения могат да спасят човека. Дори и управляващите народите са безсилни да се спасят от смъртта. На всички ни е съдено да умрем, макар и да не сме изпълнили докрой своите намерения и планове, колкото и добри да са.

Днес всеки уповава на някой човек, но това ще му помогне ли? Съмнявам се.

Бог, Творецът на небето и земята и всичко в тях, управлява Своето творение. Блажен е всеки, на който Бог помага, защото Той се притичва на помощ на притеснените и гладните, освобождава плениците, дава зрение на слепите, вдъхновява подтиснатите от грижите и безпокойствата в този свят.

Господ пази преселника, подкрепя вдовицата и сирачето. Бог помага на тези, които смирено Го търсят и се обръщат към Него за милост.

Доверете се на Господа!

Кажете Му: „Господи, прости неверието ми. Помогними от днес нататък да се разчитам само на Теб. Бъди мой Помощник!“

Генералният секретар на Комунистическата партия в Китай разказвайки за мерките, които се предприемали за преодоляване на бедността, споменал за ексцесиите извършени на някои места.

В една от провинциите, където щяла да премине делегация от началства, местните власти облекли децата в бели платнени чували и ги поставили по хълмовете.

Те трябвало да изглеждат като овце и да създават впечатление за процъфтяването на района.