В една от иракските джамии се съхранява Коран, който е написан с кръвта на Саддам Хюсеин.

Книгата е писана в продължение на две години и е била демонстрирана през 2000 година.

Бившият диктатор е дал 27 литра кръв за написването ѝ.

След смъртта на Хюсеин, иракските власти и религиозни водачи не могат да решат какво да прави с този Корана.

От една страна, да се напише такава книга с кръв е забранено. Това действие веднага бе осъдено от мюсюлманите на другите арабски страни.

От друга страна Коранът е свещена книга и не може по никакъв начин да се унищожи, защото това е забранено.
Тази книга носи името „Кървавият Коран“.

Властите на провинция Ачех, разположена в северната част на остров Суматра в Индонезия, по искане на местните мюсюлмани започнали да разрушават църкви.

Пред очите на десетки вярващи били разрушени две протестантски и една католическа църква.

Съгласно изявлението от местната провинция, в близко време ще бъдат разрушени още седем християнски църкви.

Тези действия са в отговор на протестите на мюсюлмани, искащи закриването на църкви, които са построени без разрешение.

Ачех е провинция с преобладаващо мюсюлманско населени. Именно от тук през 12 век е започнало разпространението на исляма.

В момента 80% от 253 милионното население на Индонезия са мюсюлмани.

Испанският Конституционен съд е признал правото на фармацевтите, водени от религиозна вяра или тяхната съвест, да не продават средства предизвикващи аборт, така наречената „хапчета за следващата сутрин“.

Когато е взел това решение, съдът се е позовал на член 16 от испанската конституция, която гарантира свободата на съвестта и религията.

Решението на съда е отговор на жалбата на фармацевти от Севиля, които местните власти глобявали с 3 хиляди евро за отказ да продават таблетките за аборт.

Конституционният съд се е произнесъл, че наложената глоба представлява нарушение на свободата на съвестта.

В същото време съдиите отказали на фармацевтите да признаят за правилно отказа им да продават презервативи, защото по мнение на юристите, в този случай „отсъства конфликт със съвестта, предписан в Конституцията“.

Нещо невероятно се е случило на 5 юли във Воркут.

Даже и привикналите на студено лято воркутинци, не са очаквали такъв сюрприз.

В самия разгар на лятото при тях завалял сняг.

Общинските власти дори са се замислили, дали да включат отоплението?

Ами ако се бяхме оказали в този ден на плажа в Коми?! Тогава за нас щеше да има ледена пързалка, а не слънчеви бани.

Евдокия се размърда:

 –  Мислех, че тази среща има за цел да докаже, че Христос наистина е Господ?

Юстиниян я потупа по ръката.

 – Мислиш ли, че ние, християните, сме по-различни от другите? За да се присъедини към нас, човек трябва да признае, че е грешник и да разбере, че единствено Бог може да го промени. Нашият първоучител е Бог, но нашата общност е сбор от грешници. И аз включително!  – той се удари по гърдите. – Ние се караме, предаваме се един друг. Похотливи сме, крадем, убиваме.

 – Елена, майката на император Константин, разбира ли правилно това?

 – Елена гледа на християнската църква като средство да обнови империята и да сплоти народите в нея. Огромната армия от бедняци приемат нашата църква заради обещанието, което тя дава – вечен живот. Това е единственото им утешение в тази долина на скръб и сълзите. Християнската общност вече е била раздирана от противоречия. Нашата църква е на почти триста години, но още от самото начало сред нас е имало предателства. Един от учениците на Христа, Юда, го е предал. Петър се е отрекъл, че изобщо го е познавал.

Евдокия внимателно слушаше. Макар и да не приемаше християнската вяра, беше привлечена от учението ѝ.

 – Нашата църква , – продължи Юстиниян, – излезе от катакомбите. И вече не се крие под земята. Сега е време да премахнем несправедливостите. Преди десет години старият император Диоклециан започна най-жестоките гонения срещу християнската църква. Бесеха наши последователи. Навярно си чувала за ужасните зрелища във Флавиевия амфитеатър. Мъже, жени и деца бяха разкъсвани от диви животни.

 – Бях малка, – каза Евдокия, – но помня как баща ми криеше християнски символи. Една сутрин войници дойдоха и претърсиха дома ни.

 – Родителите ти имаха голям късмет – каза Юстиниян. – Други обаче не. Когато арестуваха християнин, даваха му възможност да принесе благовония пред някоя статуя на императора или пред римските знамена. Естествено, мнозина отстъпваха., изправени пред ужаса на смъртта и предпочетоха да се измъкнат.

 – И какво стана с тях?

 – Започнаха да ги наричат с подигравателното име лапси – падналите. Според някои членове на църквата, тези лапси никога не трябваше да получат опрощение. Други, включително и аз, мислехме, че това наказание е твърде сурово. Да, лапсите би трябвало да се покаят, но трябваше да получат и опрощение.

 – Лапсите най-лошите ли са? – попита Евдокия.

 – Има друга група грешници, наричани искариоти по името на Юда Искариотски. Тези мъже и жени не само се отричаха от вярата си, но срещу възнаграждение отвеждаха властите при други християнски общности. Навярно домът на баща ти е бил претърсен заради някой шпионин. Властите получаваха извънредно точни сведения къде да претърсват и кого да търсят. Много бяха арестувани, а част от тях бяха изпратени в Рим за екзекуция.