Виктор се двоумеше в нерешителност. Вятърът развяваше буйният му перчем, но това не му помагаше особено много.
– Скачай! – чу той Станислав, който стоеше до него.
– Страх ме е . Това са цели дванадесет метра.
– Какво толкова? Затичай се, затвори очи и скочи.
– Никога до сега не съм скачал от такава височина. Даже и от два метра не съм скачал във вода, защото съм получавал синини по гърдите. А тук е шест пъти повече.
– Навярно си имал неуспешен опит и сега си мислиш за него?
– Да.
– Ако тогава не си се ударил лошо и все пак си се гмурнал във водата, ти и сега би го направил.
– И тогава ме беше страх, както и сега.
– Ако носиш в себе си спомена за неуспешния опит, той ще те съпровожда навсякъде и нищо ново, интересно и смело няма да можеш да направиш в живота си. Не става въпрос само за този скок, а в живота си изобщо. Нима ти не искаш да се избавиш от страха си?
– Разбира се, че искам. Влизал съм в ледена дупка, скачал съм с парашут, лежал съм на пирони, ходил съм по въглени, бил съм се на улицата, но този страх ме преследва постоянно.
– Ти веднъж си го приел и си взел решение да се страхуваш. Така страхът е заживял в теб. Ти живееш вече доста време с него.
– Какво да направя тогава?
– Вземи решение и се откажи от своя страх. Ако се откажеш от него, в теб ще се освободи място, което трябва да запълниш с нещо. С какво искаш да го запълниш?
– Със смелост.
– Уверен ли си в това? Всеки път, когато трябва да скачаш, когато усещаш, че ти е страшно, ще се чувстваш смел. Готов ли си за това?
– Да искам да сменя страха си със смелост.
– Добре, тогава скачай!
Виктор стоеше на края на моста. Ниско долу проблясваше водата на планинското езеро.
„В душата ми има страх, но аз го заменям със смелост“, – помисли си Виктор.
Изведнъж той почувства неочакван подем. Дълбоко пое дъх, затича се и скочи във водата от дванадесет метра височина.
Така Виктор стана смел.
