Мнозина в горящата сграда бяха обгърнати от облак гъст, ослепителен дим.

Полицаят Пенков се втурна напред, търсейки оцелели.

Чуваха се викове за помощ.

Пенков извика поне десетина пъти:

– Вървете към гласа ми! Вървете към гласа ми!

Няколко човека, които бяха загубили всякакво чувство за посока в задимения коридор. Те чуха виковете на полицая и го последваха.

Така бяха изведени на сигурно място.

– Вървете към гласа Ми!

Това е и поканата на Исус към всеки от нас, когато сме в опасност или когато сме се изгубили.

Исус е истинския духовен пастир на овцете, който „вика своите овце по име и ги извежда; и като събере стадото си, върви пред тях, и те го следват, защото познават гласа му“.

Иван Петров бе добър човек, но ядосаше ли се, викаше като луд.

Един ден той започна да крещи на счетоводителката.

Редяха се викове, забележки и заповеди.

Накрая Петров изпотен и уморен извика:

– Повторете това, което чухте.

Счетоводителката залаяла:

– Ав, ав, ав ….

Останалите притихнаха ужасени.

Петров се изчерви, а след това се засмя.

– Моля да ме извините, – обърна се той към счетоводителката.

То не беше глупак, нито зъл, за това се и засмя.

След това се сдържаше, а това не бе толкова лесно за него.

Причината за избухванията му бе високото кръвно налягане и диабета.

Петров разбра едно:

– Когато крещя на човек, той не разбира смисъла на думите ми. Усеща само агресията, а думите се превръщат в лай.

След като почна да се задържа, здравето на Петров се подобри.

Да се крещи е вредно. Не трябва „да изпускаме пара“, защото ще стане още по-лошо.

Чу се вик от кръста:

– Свърши се!

– Какво се свърши? Дългият в историята план за изкупление на човека. Посланието на Бог към хората.

– Не, делата, извършени от Исус като човек на земята, бяха завършени.

– Това вик на поражение ли бе?

– Едва ли.

– Не вик на отчаяние, а вик на завършеност, на победа. Вик на удовлетворение.

– Дори може да се каже вик на облекчение: „Вземи ме у дома“.

– Елате, десет хиляди ангели и Го отнесете в при Неговия Отец.

– Той заслужава почивка.

Да, наистина битката приключи! Свърши се!

Етнограф посети отдалечено племе от индианци.

Първо пътува със самолет, след това с джип до едно пристанище и накрая плава три дни с лодка, придружен от преводач.

В селото гостите бяха посрещнати, нахранени и сложени да спят в колиба, направена от палмови листа.

На сутринта етнографът излезе от колибата.

Преводачът не се виждаше никъде.

Голям огън димеше на централния площад.

Няколко силни мъже, с вдигнати към небето ръце, опъваха и движеха голямо парче плат, затваряйки и отваряйки пътя за дима.

Някой им крещеше ритмични команди от върха на голямо дърво. Димът от огъня се издигаше на периодични облаци с различни форми и размери.

Оцветени индианци тропаха около огъня и мълвяха нещо тихо.

Етнографа попита:

– Какво правите? Това някакъв ваш ритуал ли е?

Никой не му отговори, тъй като никой не знаеше езика му.

Чу се продължителен победоносен вик.

Мъжете навиха плата и хората се разотидоха.

От едно дърво слезе гол изрисуван индианец. Това бе изгубилият се преводач.

– Какво беше това? – попита етнографът.

– Дивотия, – махна с ръка, преводачът. – В съседното село изчезна сателитният интернет. Дадохме им нови настройки с димни сигнали.

Това бе една мъчителна вечер за Милен. Съпругата му Галя многократно изпращаше своя герой Марио да пада в една и съща яма пълна с лава.

Всекидневната се превърна в бойно поле. Пронизителен вик и разочарование изпълваха стаята.

Милен бе безкрайно толерантен. Той едва сдържаше напрежението, натрупало се вследствие на желанието да извика:

– Само скочи малко наляво.

Вместо това той стана опора, осигуряваща безмълвно рамо, на което да поплаче обезумялата му съпруга.

Стаята се тресеше от сърцераздирателните викове на Марио, който умираше в огнената лава отново и отново.

Съседите непрекъснато чуваха:

– Game Over, – макар и доста слабо, достигащо до тях през стената.

Милен наблюдаваше съпругата си и се питаше:

– Възможно ли е да се намери цел или смисъл в един продължителен цикъл от виртуална смърт в лавата?

Най-накрая Галя успя и Марио невредим прескочи ямата.

В стаята се чуваха ликуващи възгласи и плач от радост.

Е, може би това ще наречем издръжливост. Вероятно тя би била вдъхновение за съпрузите, които гледат как съпругите им ужасно играят видео игри.