Петко въздъхна с облекчение:
– Най-после в Рая. Даже Всемогъщият ми каза: „Браво“. И то за какво? За това, че прекарах живота си в спорове с други хора, коментирайки видеоклиповете в YouTube.
Той радостно подскочи и продължи:
– Не бях сигурен дали тази работа ще е достатъчна, но както се оказа, моят Небесен Отец наистина оценява и одобрява времето, което прекарах, спорейки с хора, с които не бях съгласен в YouTube. Наистина им показах! Сега мога да прекарам вечността в Рая!
И Петко потри самодоволно ръце.
Не всички в Рая бяха съгласни с това отсъждане. Много от тях влизаха в славата и блясъка на Рая като се трудеха, давайки на бедните, утешавайки скърбящите и грижейки се за вдовици и сираци.
– Как може упоритите дебати на Петко с несъгласните потребители на YouTube, да бъдат достатъчни за толкова жадуваното „Много добре“, дори „Браво“?! – възмущаваше се един от тях.
– Бях лекар и спасявах стотици животи, – обади се друг, – а този …. справедливо ли е?
– И аз бях доброволец в приютите за бездомни през почивните дни, а този е спорил с хората онлайн за теология и политика!
Петко прие леко спорещите и попита:
– Ей, тази година анонимния сарказъм и дребните обиди май се броят за нещо, а?
След което се отправи към небесното имение, приготвено специално за него.
Ами тези хиляди дебатиращи онлайн, които влязоха във вечното проклятие, защото никога не чуха Евангелието от Петко?!
