Архив за етикет: вестник

Нов тип хартия за многократна употреба

000000За производството на хартия ежегодно се използват десетки тона дървета, а те са „белите дробове“ на нашата планета. За това намаляване на употребата на дървета е от съществено значение за нашето съществуване. Рециклирането е само частично решение на проблема.

Една група от учени от Университета Шандонг (Китай), Калифорнийския университет  в Ривърсайд и Националната лаборатория Лорънс (САЩ) е разработила нов тип хартия за многократна употреба, на която можете да пишете с помощта на светлинни вълни.

В тази хартия се използват специални наночастици които могат да променят цвета си под въздействието на ултравиолетовата част на светлинния спектър. Тънкото покритие съдържащо тези наночастици, може да се нанесе на повърхността на всеки материал.

Изтриването на написаното върху такава хартия става чрез нагряването ѝ до температура от 120 градуса по Целзий.

Това е разработка на нов клас фотографски материал, който променя цвета си при излагане на светлина.

Изобретението има много предимства за икономиката и околната среда. То ще елиминира необходимостта от утилизация и рециклиране на милиони тонове отпадъчна хартия.

Тази хартия е отлично решение, ако информацията върху нея е за кратък период от време, като в чернови, вестници или списания.

Тя може да се използва за писане на ръка, използвайки особена светлинна писалка, така също и на светлинни принтери, специално създадени за този вид хартия.

Презаписващата хартия може да бъде успешно използвана за изготвянето на вестници, списания, плакати и други печатни информационни материали, на които има малък срок на актуалност.

Освен това хартията може да се използва и в други области. Например в различни датчици, стикери със срок на годност на продуктите и други.

Те не Го познаха

indexКакво не им достигаше, за да го познаят, ум и прозорливост ли? Те не Го познаха, защото беше облечен в смирение. Не дойде като цар, а като слуга.

Думите Му бяха пълна противоположност на това, което те приемаха. Чужда беше на всяко насилие, високомерие, злоба, разврат. Те обикнаха греха, за това се отдалечиха от неговата съвършена чистота.

Те не Го познаха, защото бяха слепи, така им беше по-лесно.

Например, Пилат веднага схвана, че той е невинен, но нямаше смелост да подкрепи правдата, въпреки че имаше власт. Той изми ръцете си с вода, но с какво щеше да очисти съвестта си.

Те не Го познаха, защото не го обикнаха. Ние познаваме добре това, което обичаме. Тук важна роля играе нежеланието.

Поставете на една маса вестник, роман и Библията. Кое от трите ще привлече вниманието на днешния човек? Вероятно ще прегледа вестника, ще прелисти романа, а на Библията изобщо няма да обърне внимание. Точно така, както човечеството направи с Исус Христос.

Ако Го познаят, хората трябва да Го признаят за Божий Син и Свой Господар.

 

В кои състезания неофициалният трофей е урна с пепел

7076През 1882 г.сборният отбор на Англия по крикет загубил от Австралия.

По този повод вестник The Sporting Times  публикувал сатиричен некролог, в който се казва:

„Английският крикет умря, тялото ще бъде кремирано, а пепелта ще бъде транспортирана в Австралия“.

В следващия мач, който се провел в австралийските полета, англичаните били по-силни и получили за подарък от мелбърнските жени малка теракотова урна с праха уж на австралийския крикет.

Тази урна получила название „The Ashes“ и стои в музея.

Победителите от англо-австралийската конфронтация многократно я издигат над главите си след победа като трофей.

Преди да вземеш решение

indexВъв вестника пишеше: „Шофьор следвал джипиеса си и се озовал в реката“.

Човекът пътувал през нощта, било съвсем тъмно, а отгоре на всичко това имало и мъгла. Той бил абсолютно сигурен в инструкциите на джипиеса си, но пътя по който го водела тази технология го завела в реката.

Колко лесно се объркваме и отклоняваме от правилната посока в живота си. Светът ни предлага всякакви съблазнителни пътища, но до какво ни довеждат те?

Понякога си мислим, че вземаме правилните решения, но пътя който сме смятали за сигурен, води към опасности.

Ако попитаме Бог накъде да вървим, Той правилно ще ни упъти. От него можем да получим мъдрост, която е отвъд нашите разбирания.

За това преди да вземеш решение, моли се и Бог ще ти даде правилния отговор.

Малкият предприемач

15095621_1369888979751069_1495331709650154366_nВалентин Григоров живееше в малък град. Когато беше на седем години, на урок посветен на Деня на Земята, той чу за проблема свързан боклука и важността този боклук да бъде преработен.

Тогава той реши: „Ще се занимавам точно с това. Даже мога да принеса някаква полза и да помогна на много хора“.

И започна да събира боклук, като го сортираше.

Пластмасовите бутилки, които успя да събере за последните три години, можеха да заемат площ на 119 футболни игрища.

Валентин стана най-малкият предприемач и създаде собствена компания, която за последните пет години е събрала около 3,5 тона боклук.

Карайки велосипеда си, малкият предприемач започна да събира боклука по плажа, улиците и  парковете.

След това го отнасяше в дома си и го разпределяше.

– Майка ми и баща ми са ме учели да не правя боклук и ако направя такъв да и си го почистя, – сподели Валери с журналист от местния вестник. – Сега не правя нищо по-различно, дори това се превърна в мой собствен бизнес.

А ето как бе започнало цялото начинание.

Първоначално в двора на семейство Григорови бяха поставени няколко коша, в които боклука се разделяше. Приятели и съседи идваха и донасяха своя боклук. Всяка седмица идваше камион и отнася разпределения боклука. За всяка партида Валери изкарваше от 200 до 400 лева.

След три години с Валери започна да работи цяла бригада от желаещи. Момчетата участващи в групата събираха в прикрепени кошници на колелетата си боклуците от района.

От получените пари 25 % Валери внасяше в няколко дома за изоставени деца.

– Не е лесно да не правиш нищо, – смееше се Валери, – но е чудесно, когато успееш да направиш нещо.

Той винаги казваше на своите клиенти:

– Кокошката кълве зрънце по зрънце. Една бутилка, това е добро начало.

Валери е щастлив и доволен от работата си. Той се усмихва и казва:

– На мен ми е провървяло в детството, но искам да помогна на тези, които не са имали моите възможности за развитие…