Архив за етикет: Венеция

Галерия Академия

Във Венеция галерия Академия е най-големият музей на изкуствата, където се съхранява колекция на венецианската живопис от 14-18 век. Той е построен на южния бряг на Гранд-Канал, което спомогнало за избиране на името му, на един от трите моста на канала.
Галерия Академия е основана от веницианския Сенат през 1750 г. като училище за живопис, скулптура и архитектура. С основание галерията се превръща в център на художественото образование в Италия, наравно с развитите в това отношение Рим, Милано, Флоренция и Болония.
През 1807 г. галерията била преместена по заповед на окупационните френските власти в сградата, в която днес се помещава.
В началото на 19 век галерията от художествено училище се превърнало в музей. Днес тук се пазят творбите на прославени майстори.

Защо всички гондоли са черни

Първата версия твърди, че венециански дож бил женен за младо момиче. Нощно време при съпругата на дожа пристигал неизвестен сеньор в дълъг черен плащ на черна гондола. Това била единствената черна гондола във цяла Венеция, всички останали лодки всеки сам боядисвал по свой вкус. Неискайки да бъде опозорен дожът заповядал всички гондоли да се боядисат черни. Любовникът продължавал да идва през нощта, но никой не можел да определи дали е той или самият дож.
Според друга версия през 1562г. Венеция била обхваната от чумна епидемия. Броят на смъртните случаи бил огромен. Мъртвите тела били транспортирани с гондоли  дълго време. И тогава някой обърнал внимание, че ярката окраска на лодките е нелепа и абсурдна при превозването на трупове. Скоро излязла заповед, според която всички гондоли трябвало да се пребоядисат в черно. От тогава всички лодки се боядисват в черно.
Коя версия е вярна за сега остава загадка.

Веницианска техника за производство на стъкло

Изкуството за направа на стъкло започва да се развива бързо от 200 г. пр. Хр. Днес има много стъклари в света, но такива като във Венеция няма никъде. Стъклото направено във Венеция е известно по целия свят със своята изисканост и безупречно качество.
За да се направи качествено муранско стъкло е необходимо да се нагрее силиций до течно състояние. Преди да се втвърди, стъклото е много меко. Именно това е времето, когато майсторът започва да извайва съответната форма.
Стъклото от пещта се поставя в специална тръба, която предварително е нагрята. След това стъклото се излива върху стоманен лист и му се придава форма. Стъкларят духа от обратната страна на тръбата за да предаде окончателната форма на фигурата.
За да се създадат и добавят малки детайли към всяко произведение, се използват специални пинцети. След като стъклото се охлади,  може да се види окончателният му цвят.
За да бъде стъклото идеално гладко, стъкларят използва специална лопатка, с която изравнява повърхността му. След изготвяне на желаната форма, стъклото се оставя да изстине до стайна температура. Колкото повече се охлажда толкова по-яко става.
Стъклото може да има различен цвят, за целта му се прибавят различни материали. Например, за да се получи тъмно зелено стъкло се добавя мед, а за да стане синьо кобалт…..
Веницианската техника за производство на стъкло е известна по целия свят. Тя се използва и в другите италиански градове и някои страни на Европа. Производството на стъкло е много дълъг и труден процес, за да се научите на него са ви необходими доста години.

Най-старият карнавал на света

Той се провежда между 19 и 20 февруари, и от 26 февруари до 8 март във Венеция. Първото датиране на този карнавал е от 1094 година.
В онези дни жителите на града цял месец криели лицата си под маски, правели зло и всякакви кървави престъпления, без да рискуват да бъдат разпознати и наказани.
Тазгодишния фестивал е посветен на жените и обединението на Италия. Празненството ще продължи повече от седмица, за разлика от обичайното му провеждане.
Карнавалът през 2011 година ще носи културно-исторически отенък, на него ще се подчертаят уникалните особености на Венеция.
При откриването и закриването на карнавала ще бъде проведен тържествен парад от лодки по канала, осветен от свещи.

Куртизанките на Венеция

Във Венеция имало куртизанки за всеки вкус: за работници, служители в папската канцелария, за търговци, за военни и младежи

В началото на 16 век те били около 11 000. В края на 15 век и началото на 16-ти във Венеция излиза постановлeние, съгласно, което проститутките трябвало да живеят в специални квартали. Те трябвало да стоят на прозореца, да провесват крака си навън, да разголват гърдите си, за да привличат по-силно мъжете, като по този начин ги предпазвали от хомосексуални връзки.

Документ достигнал до наше време потвърждава, че във Веницианската република през 15-16 век, разпространението на хомосексуализма добило твърде голям размах, особено сред интелектуалците и религиозните санове.

Освен това проституцията винаги се е явявала доходна дейност, а градските власти знаели как да правят от това пари. Например, проститутките получавали пари от преминаващите през града чужденци. Внесените по-късно капитали поощрявали местната икономика.

Всяка куртизанка имала специално „облекло“, което я отличавало от порядъчната жена. Светло, златистите им коси, често се боядисвали по специална рецепта. В прическата им присъствали два „рога“. Обувките им били на високи токчета, до 50 сантиметра. Така те изглеждали значително по-високи от спътниците си. Роклите имали дълбоко деколте, разкриващо по-добре гърдите им.

Куртизанките от по-нисък ранг, не носели скъпи дрехи, но използвали копринени тъкани, златни гривни, сребърни верижки и тънки копринени чорапи.

Съгласно официален документ от 1542 г. за проститутки във Венеция се считат всички неомъжени жени, които имат една или повече интимни връзки с мъже. Към това число са причислени омъжени жени, които не живеят с мъжете си. Те живеят сами и приемат повече от един мъж в дома си.

Все пак трябва да се прави разлика между проститутка и куртизанка. Статуса на куртизанките  е по-висок от този на проститутките, но те имат по-голяма свобода отколкото почтените дами.

Така наречените „честни„ куртизанки  са подържани от един или няколко заможни покровителя, обикновено членове на висшата класа. Те имали известна независимост и свобода. Били обучавани по правилата за добро поведение, умеели да водят разговори на различни теми. Повечето от тях притежавали висока култура и дори имали литературен талант.