Това е едно интересно преставление, което може да се наблюдава само в Тайланд. В него се представят крадки тематични номера, в които често участват и зрители от публиката.
Слоновете играят футбол, карат велосипед, рисуват и даже правят масаж. Разнообразието от номерата се определя от фантазията на дресьора.
В края на шоуто можеш да останеш със слоновете и да получиш интересна фотосесия. Снимка на слон или в неговите“обятия“, люлеенето на неговия хобот е оригинално занимание.
След представлението обикновенно зрителите хранят „актьорите“. За да ги храниш, често се налага да си купиш храна, която на самото място струва около 10 бата.
Понякога туристите си купуват връзки банани предварително, за да доставят няколко щастливи минути на слоновете и да се отблагодарят за удоволствието, което са им доставили.
Обикновено слоновете се дресират от малки. За изпълнение на номерата се удостояват само „най-способните“. Тези, които нямат артистични данни разкарват туристите на гърбовете си.

Днес по улиците на американските градове, можете да видите човек, който яде само храна от кофи за боклук. Не, той е напълно обезпечен финансово и има покрив над главата си. Този човек е природозащитник, активист, пътешественик. С тези си действия, той се опитва да привлече вниманието на хората към проблема с изхвърлените неразвалени продукти, с които могат да се нахранят стотици хиляди гладни хора.
Според изследвания в Харвардския университет в САЩ всяка година от американците се изхвърлят около 40 процента от храната, цената на която се оценява на 165 милиарда щатски долара!
28-годишният активист и природозащитник Роб Гринфилд решава да покаже на хората колко много годни за консумация продукти, които биха могли да се дадат на нуждаещите се, са в кофите за боклук. На своя велосипед обикаля градовете на Америка, по което време се храни само от кофите за боклук.
Както сам признава, първоначално той се е стеснявал публично да се храни от контейнерите за боклук. Но когато видял, че за една нощ е събрал количество храната, която е била достатъчна, за да се нахранят няколко десетки души, Роб започнал да привлича доброволци за това дело.
Намерените в кофи за боклук неразвалени плодове, хляб и бисквити, доброволци нареждали върху тревните площи или направо на улицата. Минувачи, които разбирали от къде са били взети тези продукти, били силно впечатлени и изненадани.
Като цяло, по време на тази кампания били събрани продукти в размер на 10 000 долара, които били разпределени на повече от 500 нуждаещите се.
Друг човек, който също помагал на бездомните е стилистът Марк Вистън. Всяка неделя той ходи из улиците на Ню Йорк и безплатно подстригва косите на бездомните.

Учените смятат, че този „ефект на обратния път“ не е резултат от това, че се минава по добре познат маршрут, както се смяташе до сега, а заради различните очаквания.
Водещият изследовател Нилс ван де Вен от университета Тилбург в Холандия е заявил, че тъй като хората често подценяват колко време ще отнеме пътуването, го възприемат като дълго. Въз основа на това чувство, пътникът очаква пътуването на връщане също да бъде дълго, но той се оказва по-кратко, отколкото се е очаквало.
Изследователите отбелязват, че прекалено оптимистична оценка за времето, прекарано на път, води до илюзията, че пътуването на връщане е по-късо.
Това заключение се основава на три кратки проучвания, в които са участвали 350 души, които са пътували по различни начини: с автобуса, с велосипед…
Резултатите, получени от учените разрушили популярнното обяснението, че обратният път е по-кратък, тъй като вече е известен и следователно е по-предсказуем за пътуващия.

Системата SmartWalk от компанията TransitScreen скоро промени облика на градовете. Експертите твърдят, че такова умно използване на градското пространство до сега не са виждали.
SmartWalk е името на този новото информационно табло на компанията  TransitScreen.
На всеки тротоар в много градове в САЩ сега се е появила виртуална проекция, информационно табло за обществения транспорт от TransitScreen. И информацията е точна и навременна, целенасочена и оперативна.
Минавайки по тротоара, пешеходецът ще погледне надолу и ще прочете под краката си с големи ярки светещи букви, все едно на монитор, кога и какъв автобус ще дойде скоро на спирката, как може да намери най- близката станция на метрото, дори и броя на свободните велосипеди на обществената велостоянка наблизо.
Като цяло, информацията на транспортното табло на SmartWalk има всичко, за да не се изгубиш в града, да не се заблудиш в него, или да отидеш навреме на работа, на среща в университета, или просто у дома.
Система за информационно табло на SmartWalk наистина е демократична и без натрапване. В смисъл, че тя не е скучен формат на „мобилно приложение за смартфон“, който трябва да изтеглите, инсталирате, а за това е необходимо първото да имате смартфон в джоба.
TransitScreen е създала виртуален информационен екран SmartWalk за всички граждани, подарявайки на всеки мобилност и точна информация, независимо дали притежавате iPhone или не …
Тенденцията е да се опрости живота на жителите на модерният метрополис. Може би това е един от най-добрите примери за градска урбанистика за благото на хората.

Жителите на Берлин защитиха летище Темпелхоф, който строителите искаха да превърнат в нов район на града.
65% от жителите на Берлин гласувха за бившето летище Темпелхоф да стане обществен парк.
То заема площ от 300 хектара и се намира в центъра на германската столица. Терминалът на аеропорта е построен в интервала 1936-1941 година. Той е типичен образец на нацисткия архитектурен гигантизмът, но жителите на града не са гласували за запазване на сградата, а за съхранението на парка, пистите, където могат да се занимават с уиндсърф, каране на велосипеди и скейтбордове, разхождане на кучетата си и препичане в горещите летни дни.
Кметът Клаус Воверайт вече призна поражението си и сега ще търси друго място за строителство, а зелени площи, сравними по размер с Central Park в Ню Йорк, ще останат за парк.