Лю, 84-годишен жител на провинция Съчуан, кара жена си на велосипед вече 33 години, когато времето е хубаво.

Необичайните велосипеди с количка са много популярни в страната през 80-те години на миналия век. Когато двойката се е пенсионирала, е придобила такова средство за транспорт.

Така един енергичен съпруг и съпругата му се наслаждават на едно приятно пътуване.

И тази катедрала е пример за така наречената брабантна готика. Построена е през XIV век. Странно е, че тя се смята за една от най-малките църкви в Гент.

Времето за построяването на катедралата се оказало неудачно. Тогава сраната била залята от Реформацията и религиозните борби.

На власт идвали ту католиците, ту протестантите. Освен това  стремително изчезвали парите. В резултат на това  западният портал стоял недовършен, докато не се досетили да го покрият с прост плосък покрив.

Така катедралата Свети Михаил останала недовършена през всичките следващи векове.

И освен недовършената кула, храмът е интересен и с това, че основата му се издига директно от водата.

Едно куче от породата „сибирска хъски“ прогонило мечката-барибала, която заедно със семейството си се скитал в жилищната зона на военната база в Аляска.

В близост до най-големия град Аляска, Анкъридж, от 40-те години на миналия век има военна база, наречена „Елмендорф-Ричардсън“.

Освен самите военнослужещи тук живеят техните семейства, обслужващ персонал и военни пенсионери. Базата се намира в горската зона, а там често се разхождат диви животни.

Камерата за сигурност е записала как кучето Хъски лае срещу мечка, като ѝ пречи да влезе на територията, заемана от хора. Три мечки наблюдавали как се развиват събитията отдалеч, като се покатерили на дърво.

Мечката-барибал забелязала кучето и се хвърлила към него, то отстъпило със силен лай. Шумът привлякъл вниманието на собственика на кучето. Кучето залаяло още по-силно и мечката избягала в гората.

Кучето не е пострадало. След няколко дни мечка с подобни размери отново се върнала  в базата, само че в друга нейна част. Наложило се да я застрелят.

Тридесетте години на миналия век. Васил Петров бе от репресираните и го изпратиха далеч от дома. В едно отдалечено селище, го караха да работи в гората.

Там ги хранеха с некачествени продукти. Много от интернираните умираха. Едни от хронично недохранване, а други от болести.

Заболя и Васил. Дизентерията го измъчваше жестоко. Лекарства за тази болест там не се доставяха.

Васил отпадна на цяло, не можеше да ходи на работа. А тези, които не ходеха на работа ги хранеха още по-лошо.

Болестта прогресираше и се стигна до там, че Васил не можеше да става вече.

Чувствайки, че земния му път отива към края си, той мислено се прощаваше със жена си , децата си и членовете на църквата.

А след това помоли Господа:

– Боже, приеми ме в Своята небесна обител.

Изведнъж вратата на стаята се отвори. Влезе човек в цивилни дрехи. Той мина край охраната и тръгна между леглата на интернираните.

Тръгна към болния, постоя малко и му каза:

– Василе, болен ли си?

– Да, гражданино началник, толкова съм болен, че едва ли ще доживея до сутринта.

Мъжът поседя още малко край болния, а после каза:

– Василе, ти няма да умреш. Аз ще те изцеря. Утре ще отидеш на работа в гората и скоро ще видиш децата си.

Болният с недоверие прие тези думи и поклати глава.

Мъжът го погледна и кротко му каза:

– Василе, повярвай ми и на мен в Гетсиманската градина и на Голготския кръст не ми беше лесно.

И изведнъж мъжът се разтопи във въздуха и изчезна.

След това видение, Васил заспа, а на сутринта стана и отиде на работа, заедно с другите.

Сърцето му бе изпълнено с радост и благодарност към Господа за изцелението, което получи.

Нали сам Исус Христос дойде при него не само да го изцели, но и да го утеши.

Леонардо много шифрирал, за да се разкрият идеите му постепенно, когато човечеството „узрее“ за тях.

Изобретателят е писал с лява ръка и с много малки букви, от дясно на ляво.
Но и това не било достатъчно, той преобръщал всички букви в огледален образ.

Говорел със загадки, пръскал метафорични пророчества, обичал да съставя ребуси.

Леонардо не подписвал своите произведения, но на тях има знак за разпознаване. Например, ако се вгледате в картините му, ще забележите символична излитаща птица. Такива знаци имало не много, затова неговите произведение били открити след един век.

Както се случило с мадоната от Бенуа, която дълго време пътувала като домашна икона, която превозвали странстващи актьори със себе си.