Геолозите са открили, че микроорганизмите са в състояние да променят пейзажа на Земята в реално време.

Например, те допринасят за образуването на пещери, благодарение на своята лакомия.
Учени са изследвали система от карстови пещери в източна Италия. Те се състоят предимно от варовик, който лесно се разгражда от киселини.

Във тези пещери има изобилие и от сероводород. За хората този газ е отровен, но за някои микроби той е ценен източник на енергия.

Учените отбелязват, че микроорганизмите в пещерите често са лишени от „нормални“ източници на храна, като растения и водорасли, растящи благодарение на слънчевата енергия.

Бактериите поглъщат сероводорода и отделят като страничен продукт сярна киселина. тя е причината за ерозирането на варовика в резултат, на което пещерите увеличават кухините си.

Ролята на микробите като творци на пещери е безспорна само за кухини, където има сероводород. Именно такива са огромните пещери на планетата.

Полицията в Египет е съобщила за намирането на  древната статуя на сестрата на Тутанкамон. Тя е била открадната по време на бунтовете през август. Скулптурата от варовик се смята за изображение на Анхесенмон.
Статуята бе сред стотици други артефакти , откраднати от музей в Малави по време на протестите срещу Мохамед Мурси.
Полицията успяла да попадне по следите на похитителя, който се оказал собственик на кафене на базара в каирския квартал Хан ел Халили.
Статуята е в добро състояние и се нуждае от малко реставрация.

Английски учен Джоузеф Пристли през 1767 се интересуват от естеството на мехурчета, които се издигат на повърхността по време на ферментацията на бира.

Над бирената вана той поставил чаша с вода, която после опитал на вкус, Забелязал, че тя въздейства освежаващо.

Пристли открил не друго, а въглеродния диоксид, който днес се използва при производството на безалкохолните напитки.

Пет години по-късно ученият публикувал своя статия, в която описал много по-добър метод за получаване на въглероден диоксид от взаимодействието на сярна киселина с варовик.

Тази пещера е една от най-красивите кътчета на природата в Китай. Разположена е на 7 км от град Гуилин, в парка Сишан. Това приказно място е било известно на хората преди повече от хиляда години, но отново е открито през 40-те години на 20 век. А за туристи пещерата е открита едва през 1973 г. Тя бързо става популярна заради удивителната си красота.
Своето поетическо наименование пещерата е получила благодарение на зелените тръстикови храсти, растящи около нея. Според легендата от тази тръстика майстори правели най-сладкогласните флейти в Китай.
Тази пещера е една от най-дълбоките карстови пещери в Китай. Дълбока е 240 м, а дължината й достига 500м. Карстовите пещери се формират в резултат на постепенно извличане на разтворими скали: варовик, мрамор, сол, гипс и други. Преди на това място е имало океан, но водата е изчезнала и на негово място е останала пещерата.
Ако се спуснеш във пещерата се оказваш във фантастичен дворец., който е сътворила самата природа. Имаш чувството, че се намираш в друг свят, време и пространство. Мекото неоново осветление превръща сталактитите, сталагмитите и сталагнатите в прекрасни картини, на който китайците дали различни имена: Джунгли, Плодовата гора, Девствената гора, драконовото време. Със всяка от тези композиции е свързана старинна легенда.
В Кристалния дворец на царя дракон могат да се съберат 1000 души едновременно, за това по време на Втората световна война е използван като бомбоубежище.
Стените на тръстиковата пещера са изпъстрени с различни надписи: китайски стихове, записки на различни пътешественици. Смята се, че тези надписи са още от епохата на Тан 618-907 г.
Ето такава красота се крия под земята и тя истински впечатлява.

Тук има „крепостни стени“, малки палати, тържествени зали, коридори, парадни стълбища, впечатляващи скулптори, дело на природата. Всичко това можеш да видиш, ако се включиш в играта на въображението, като съзерцаваш пейзажа, който предлага природния резерват в Южна Испания. Това чудо на природата се нарича „Ел Торкал де Антекера“ и се намира в провинция Малага, на 130 км от Гренада.
Този пейзаж е започнал да се формира още в древността. На мястото на съвременна Андалусия са се плискали водите на праисторическия океан Тетис, получил името си от гръцката богиня на морето Тефида.. Територията на резервата е било недълбоко морско дъно, на което  е започнало натрупване на варовикови утайки. Измененията  на околните условия довели до образуването на слоеве с различна дебелина и състав.
В резултат на сближаване на европейския и африканския континент нивото на земната повърхност на Ел Торкал се издигнала на височина 1000 метра от морето. Особеностите на тези седиментни скали е, че калциевия карбонат, влизащ в техния състав, се разтваря във водата. Под влияние на дъжда и вятъра започнал процес на разпадане на варовиковата скала, който геолозите наричат „карст“. Именно този карстов пейзаж поразява посетителите със своята причудливост и разнообразни форми.
Ел Торкал се характеризира с богата фауна. Посетителите на резервата могат да видят ловко скачащи по стъмните склонове кози, тук обитават лисици, планински котки, зайци, невестулки, язовци, различни видове гущери и змии. В резервата се срещат 90 вида птици, 50, от които са прелетни. От растителността доминират предимно храсти, като глог, бодлив прещип, розмарин,  тук цъфти ирис и божур.
Накратко Ел Торкал е идеално място за любителите на птици, ботаници, биолози, геолози, романтици, както и за обикновените любители на природата. Тук има място за всички.