Тази седмица бабата на наталия ѝ прочете приказката за Буратино. Момиченцето бе впечатлено от красотата на Малвина от илюстрациите в детската книжка и започна да разпитва баба си:

– Къде живее сега Малвина? Какво прави?

Възрастната жена уморена от настойчивите въпроси на детето обясни:

– Малвина е вече пораснала, а къде живее и какво работи не зная.

Случи се така, че лелята на Наталия трябваше да я заведе на някакъв празник. Двете се качиха в един автобус, за да отидат до там.

Лелята приготви парите и зачака кондукторката да дойде, за да купи билети. Изведнъж ги приближи изключителна на вид жена.

Тя бе на около 45-48 години с тюркоазена кожена жилетка, чийто ръбове бяха в малинов цвят. Жената имаше удължени мигли, но какви мигли само! Букет от четири сантиметрови косъмчета стърчаха извън долния и горния клепач. Те се повтаряха в интервал от пет милиметра. Жената имаше сини сенки и синя стрела до върха на главата си.

Лелята трепна, като я видя, а седящата до нея племенница радостно извика:

– Лельо, лельо, това е Малвина, това е тя! Леличко, вие сте Малвина нали? – Обърна се Наталия към непознатата жена. – Навярно в пенсия сте излезли вече, нали?

Дамата, която кой знае какви мъки бе претърпяла под ръката на майсторката, която ѝ бе нанесла грима, съвсем не очакваше, че заради козметичните манипулации върху себе си, едно малко момиченце ще я разпознае като Малвина излязла в пенсия.

Древните индиански племена от Южна Америка използвали картофите не само за храна, но дори им се покланяли в продължение на много години.

Преди картофът да стане известен на готвачите, французойките украсявали с него косите си и правели букети от него.

Дълго време в Германия не знаели, че картофът е полезен. Сред екзотичните растения в дворцовите цветни лехи, цвета на картофа се смятал за небивал разкош, но на никой не му идвало на ум да разкопае земята около растението и да събере корените му за храна.

В много страни картофите не се изкоренявали, за да се използват грудките им за храна, а се отглеждали заради зелените плодове, които съдържали семена.

Ето защо селяните го наричат „дяволската ябълка“ и отказват да го ядат, а в много европейски страни дори са известни „картофените бунтове“.

В Европа картофът получил признание, когато станал мощно оръдие в борбата срещу скорбута.

Пролет е. След работа Вера мина през градския парк. Раззеленилите се дървета и цъфналите цвета я покориха. Тя пое  дълбоко въздух, вдишвайки аромата на събудилия се растителен свят.

Вечерта Вера си спомни за минутите прекарани в парка и си представи букет лалета. Спомни си времето, когато Марин на всяка среща ѝ носеше цветя и смутено ѝ подаваше внимателно увития букет.

– Пролет е. Птичките пеят. Днес видях такива красиви лалета, – Вера недвусмислено намекна на мъжа си за желанието си.

На следващата вечер Марин си дойде, но не носеше никакъв букет.

„Е, добре, – помисли си Вера, – ще опитам втори път. Може да е от недосетливите“.

– Пролет, птичка, а на мен толкова много ми харесват лалетата.

На следващата вечер отново нямаше цветя и Вера премина в настъпление:

– Ти подиграваш ли ми се? Два дена вече ти правя намеци, че искам лалета!

Марин се смути и се почувства виновен:

– Извинявай, обещавам да поправя този пропуск.

„Не всичко е безвъзвратно изгубено, – каза си Вера. – Сега нещата ще се оправят“.

На следващата вечер Вера сияеща и усмихната отвори вратата, на върналия се от работа Марин. Когато я видя той пребледня, а гласът му захриптя, като на ранен звяр:

– Ааааааааа, не …. забравих лалетата!

Вера се почувства неловко.

„Какъв ужас бе изписан в очите му, – с болка си помисли Вера. – Нима само с вида си можах да предизвикам такава реакция у най-близкия си човек?“

– Няма значение, – махна с ръка Вера и влезе навътре в стаята.

Не получаваме, защото не изказваме направо желанията си. А колко обиди носим в себе си поради недоизказани думи и мисли!

Нека се научим да наричаме нещата с истинските им имена. Тогава всичко би изглеждало по-лесно и елементарно. Нима е толкова трудно да го направим?

Навярно не обичате да се редите на опашка и да създавате красиви съчетания от цветя?
Тогава поръчайте красив елегантен букет с романтично послание, да се изпрати на даден адрес. Но не го изпращайте в дома ѝ, а на работното ѝ място

Бъдете сигурно, че такъв подарък дълго ще се помни, особено ако любимата ви работи в женски колектив, защото жените на работното ѝ място още дълго ще обсъждат „приятната изненада“.

Това е само един вариант от многото възможни. Например, можете да вечеряте с любимата си в ресторант, да поискате да се изпълни нейна любима песен, а в края на вечерта да ѝ подарите изящен, великолепен и елегантен букет.

Вариантите са много. Запомнете едно, всяко оказано внимание към жените се посреща с огромна радост.

Ако жените в Съединените щати често подаряват на мъжете си валентинки, мъжете предпочитат да поглезят любимите си хора с по-ценни подаръци.

Най-разпространените между тях са кутия с шоколадови бонбони и шоколад, които в този ден бият рекорд на продажбите. Всяка година на този ден се продават около 36 милиона кутии с шоколадови бонбони!

Също така за добър вкус се счита подаряването на книги, картини, антики, …..

Американците много обичат да подаряват на любимите си златни украшения, за това на 14 февруари продажбите в бижутерските магазини са от порядъка на 2,6 милиарда долара. Повечето от жените и момичетата мечтаят да получат за подарък бижута.

И разбира се в този ден не може да се мине без букет от рози. Продажбата на цветя достига до 35% от всички продажби по време на празниците. Според статистиката, рози купуват около 80% от мъжете, а останалите 20% от жени за техните майки.