Това са чаши, бутилки, купички …. за деца с международна маркировка – цифрата 7 в триъгълник и латинските букви OTHER или О.

При производство на тези съдове като втвърдител се използва  бисфенол А.

При нагряване на такива детски принадлежности, това вещество се отделя от продукта и попада в кръвта на детето. Опасни са дори малки количества бисфенол А.

През 2010 г. в Канада бисфенол А е въведен в списъка на опасните химически вещества и било забранено производството на детски пластмасови съдове, съдържащи това вещество.

Не е тайна, че много задачи за малките ученици са непосилни за родителите. Понякога изглежда, че от децата се очаква твърде много.

Предлагам ви интересна задача, която се дава на 6 годишни деца при постъпване в училище.

Куче – 3     Крава – 2     Кукувица – 4
Патица – 2  Овца – 2      Свиня – 3     Петел – 8
Какво число трябва да се постави: Магаре – ?

Ако сте се досетили каква цифра трябва да поставите срещу Магаре, поздравявам ви! Вас с радост ще ви приемат в училище.

Ако не сте успели не се отчайвайте. Отговорът е по-долу.

Правилният отговор е – 2.

Защо?

Кучето казва: бау – три букви в думата. Петелът крещи: кукуригу – 8 букви.

Магарето реве: иа – 2 букви.

Симона Ненова преподаваше в началното училище, в един малък град. Трудно е да се работи с малки деца и тя осъзнаваше каква голяма отговорност носи на плещите си.

Един ден тя даде на своите ученици следната задача:

– Завършете изречението: „Искам моя учител да знае, че …..“

Резултатът бе изненадващ.

Наталия бе написала: „Искам моя учител да знае, колко много ми липсва баща ми. Той ни е напуснал, когато съм била на 3 години. Сега с мама сме сами“.

Иван бе зацапал тетрадката си със сълзи, които бяха размили написаното тук там, но въпреки това се четеше: „Искам моя учител да знае, че на мама ѝ стана лошо и я откараха в болницата миналата нощ“.

Милена дълго дъвка писалката, с която ѝ бе услужила Ваня, преди да напише следното: „Искам моя учител да знае, че в къщи няма дори молив, с който да си напиша домашните си“.

Манол в последно време седеше все замислен на чина, загуби се веселият му смях, нещо бе съкрушило сърцето му. Ненова не знаеше какво е това но от листа, който ѝ бе дал прочете: „Искам моя учител да знае, че на мама ѝ откриха рак тази седмица, казаха, че не ѝ остава много. Когато тя си отиде, ще се връщам у дома, но няма да има кой да ме срещне, да ме прегърне, да ме успокои и да ме утеши“.

Непокорния Васил бе изписал своите криви букви доста нервно. Те се подпираха едни други, а коя е главната и къде е точката, трудно можеше да се разбере. На листа той бе изразил своето негодувание: „Искам моя учител да знае, че не ми харесва, когато ми прави забележка, че другите ученици старателно се занимават с поставените им задачи, а аз седя и бездействам. Трябва да започне да ме учи. Колко жалко, че дори не ме забелязва“.

Роза постоянно е сама в къщи. Баща ѝ е починал, когато е била много малка. Майка ѝ ходи на няколко места на работа и двете почти не се засичат у дома. Тя с тъга бе написала: „Искам моя учител да знае, че няма кой да подпише бележника ми, тъй като рядко виждам майка си, а когато се видим няма време да я накарам да направи това“.

Мирон бе много бавен, Ненова постоянно трябваше да го изчаква, но другите деца през това време неспокойно се въртяха на чиновете си. Той бавно и спокойно бе написал: „Искам моя учител да знае, че имам артрит и за това не мога да върша нещата толкова бързо, както другите. Но аз няма да се предам“.

Имаше още толкова много листове. И всеки от тях говореше за болка, мъка и страдание.

Ненова вече по друг начин гледаше на учениците си. Когато прочете какво са написали по тази тема, престана да крещи на децата. Тя стана по-милостива, състрадателна и всеотдайна.

Вера реши да обучава сама сина си у дома, нали вече разрешиха домашното обучение.

През миналата година Вера научи Митко да пише буквите. Подобно на повечето момчета синът ѝ не седеше на едно място. Потича, подскача и едва тогава отиваше до масата, за да напише някоя буква.

„Как да го заинтересувам и да събудя интереса му – помисли си Вера. – Иска ми се да бъде по активен в обучението“.

Изведнъж ѝ дойде интересна идея и тя реши да я приложи.

Ето какво бе измислила.

В началото на всеки ред тя рисуваше рицар или богатир, а в края дракон или злодей-разбойник. Тези фигури тя изобразяваше съвсем схематично.

Вера каза на сина си:

– Когато напишеш един ред, той е мост над пропаст и чрез него рицарят може да се добере до врага, да се пребори с него и да го победи.

Митко я гледаше с широко отворени очи. Тази история много му хареса.

В крайна сметка се получи желаният резултат.

Синът с увлечение започна да изписва буквите, а след това дорисуваше недостигащите елементи от сюжета.

С течение на времето, когато Митко усвои буквите, интересът му към тази игра спадна. Обучението отново започна да го отегчава. Не му беше интересно да пише отвлечени думи и фрази.

Един ден Вера предложи на Митко:

– Започни да пишеш писма на своите приятели, а може и на братовчедите си.

Митко бе във възторг от тази идеята  и веднага се хвана за работа.

През тази година той изпрати много писма.

Навярно тук помогна и романтиката на самото изпращане на писмата.

Първо трябваше да се отиде до пощата. Второ бе необходимо да се залепят марки на плика. Трето писмото тържествено се пускаше в кутията, а накрая се нетърпение се очакваше да се получи отговор.

Митко бе нетърпелив. Понякога по два пъти и повече изтичваше до пощенската кутия, поставена на входната врата, за да види, дали някой не му е писал.

Така Митко се научи да пише.

Те били родени в Солун. Кирил в бил известен като много образован човек. Той е знаел няколко езика. Учел е теология и философия. Заради мъдростта си е наречен Философ.

Методий ръководел една от славянските области в Римската империя. Той подкрепял всички добри начинания на брат си.
След като славяните приели християнството те започнали да използват за писане букви от латинската и гръцката азбука, но тези букви не могли да да предадат особеностите на славянската реч,
Тогава Кирил решил да създаде славянската азбука. Част от буквите била взета от гръцката азбука, но някои от тях били специално измислени, за да предадат звуците на славянската реч.
В създадената от Кирил азбука имало 38 букви. Именно тя е залегнала в основата на славянската писменост.
Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа през 890-те години. Традиционно кирилицата е приписвана на Климент Охридски, а името ѝ е дадено в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик. Кирилицата заменя глаголицата, създадена по-рано от Константин Философ-Кирил.