Няколко жители на Британска Колумбия, Канада, тръгнали на разходка с лодка по река Южен Томпсън и изобщо не са си и помисляли, че ще гасят пожар.

Забелязвайки, че на  брега горят дървета, плаващите с лодка решили да не стоят настрани от това бедствие и започнали да обливат огъня с мощна водна струя от двигателя на лодката.

След известно време пристигнала и пожарната, така по-нататъшното гасене на пожара, преминало в ръцете на професионалисти и те успешно се справили с огъня.

Роботът е дълъг около половин метър и се състои от няколко модула, всеки от които е оборудван с двигател.

Той се движи, като плаваща змиорка, с помощта на моторите си.

В някои от модулите могат да бъдат инсталирани датчици, които да отчитат температурата и замърсяването.

Датчика отчитащ замърсяването, като измерва електрическото съпротивление на водата и по този начин установява, че тя е замърсена с някакви вещества.

Модулната конструкция позволява на инженерите да променят дължината, броя и набора от сензори, както и да опростяват транспорта до мястото на изследването.

Изследователите са тествали робота в Женевското езеро. За да симулират замърсяване учените изсипали близо до брега сол. Роботът в реално време предал данните за промяна на проводимостта на водата, а следователно и нейното замърсяване.

Изследванията не са проведени в реални условия, защото учените не искали да замърсяват езерото с опасни вещества.

Но според тях датчиците са показали отлични резултати в лабораторни условия, което дава надежда, че един ден този робот ще може да открива и премахва реално замърсяване.

Стив почиваше на остров Козумел.

Една сутрин той реши да отиде на брега, за да се наслади на изгрева на слънцето.

Там видя костенурка. Съществото лежеше по гръб и не можеше да се преобърне.

Първоначално Стив си помисли: „Навярно вече е умряла“.

Но малко след това забеляза, че животното мига с очи.

Стив се наведе и успя да преобърне нещастната костенурка, но не я изостави. Реши да я проследи.

– Дали ще ѝ се отдаде да стигне до водата, – каза си Стив.

За щастие тя успя. Няколко минути по-късно добрият човек доволно наблюдаваше, как неговата нова „позната“ изчезна в дълбините.

Дизайнерът и програмистът Юси Лю е създала робот, който пише стихове на брега, изхождайки от личното си възприятие на видяното и чутото около него.

Poet on the shore – „Поет на брега“, така се нарича роботът на Лю.

Той е част от дисертацията на Юси, която тя е написала за Единбурския университет.

Poet on the shore е снабден с изкуствен интелект и е абсолютно самостоятелен. Не е нужно в работата му да се намесва човек. Роботът ще бъде приятна изненада за влюбените, разхождащи се по брега.

Роботът романтик се придвижва по плажа, изучава околния свят с помощта на няколко сензора, намира закономерности и взаимовръзки, и пише различни стихове, изхождайки от своите асоциации.

Poet on the shore слуша шума на морето, вика на чайките, плясъка на вълните, които се удрят в брега ….. просто се наслаждава на живота и пише стихове.

Според Юси Лю, в нашия свят има прекалено много роботи, но Poet on the shore  е особен. Това не е бездушна машина. Той всичко чувства и разбира. Може да твори и има духовна стойност.

Лято бе изпълнено с очаквания и надежди. Мартин планираше да отиде на детски лагер.

Преди да тръгне, той се размечта за това, което го очакваше там:

– Останалите от екипа възпитатели ще се отнасят към мен приятелски. Ще споделяме и ще си помагаме, ако възникнат трудности с децата, а малчуганите ще са послушни. Свободното си време ще прекарам край брега на езерото. Казват, че било много красиво.

Но, когато отиде на толкова очаквания детски лагер, се случи точно обратното.

Колегите му не търсеха мнението му, децата не слушаха и почти през цялото време валя дъжд и беше студено.

– Яд ме е , – каза си Мартин. – Това ли е лятото, което очаквах? Нима съм заслужил такава почивка?

В един от малкото хубави дни, Мартин се облече добре и отиде да се поразходи. Когато застана на моста, прекаран над езерото, той бе впечатлен от Божието творение.

– Какъв контраст само, – възкликна Мартин, – между красивите и крехки цветя и огромните стогодишни дървета.

За миг недоволството му от всичко преживяно в лагера се изпари и се превърна в радост.

– Като се замисля, – каза си Мартин, – във всеки миг от деня имам възможност за избор. Да сведа живота си до предварителните си очаквания или да благодаря на Бога за това, което ми дава. Мога да се радвам дори на малките изненади, които Господ разкрива всеки ден пред мен, но това ще стане, ако сам пожелая да ги открия.