Някога в Дания се възцарил крал Кнут, когото наричали „великия владетел на моретата“.
Веднъж Кнут стоял на брега на морето, заобиколен от неговата свита. Те възхвалявали силата на краля, казвайки, че той справедливо се нарича повелител на моретата и че за него нищо не е невъзможно на земята, защото той е всемогъщ. Слушайки тези думи, кралят казал:
– Донеси ми моето кресло и го постави тук на ръба на тази скала.
Донесли креслото, владетелят седнал отново и започнал да гледа към морето. В същото време, се вдигнал силен вятърът  и вълните започнали шумно да се удрят в брега.
– Не смей да приближаваш до мен, море! – Зловещо закрещял Кнут. – В края на краищата, то трябва да изпълни волята ми, не е ли така? – попитал краля придворните
Те се поклонили мълчаливо на краля в знак на съгласие.
– Тогава елате по-близо до мен, моите приятели, по-близо.
Придворните пристъпили напред.
A бурята в морето ставала все по-силна и по-силна. Вълните като луди, се втурвали към брега. Страхливите придворни тръпнели от страха, но не смеели да се отдръпнат, а краля седял и като че ли нищо не забелязавал.
Но една вълна толкова силно ударили брега, че всички били повалени във водата. Придворните извикали от страх и отскочили назад.
– Как може да стоите до мен и да се страхувате от морето? – Попитал краля. – Не казахте ли вие, че аз съм повелител на моретата и ветровете?
Придворните мълчали. Тогава Кнут се изправил и посочвайки себе си, казал:
– Вижте – това е вашия крал.
После вдигнал ръка към небето и добавил:
– А там е вашият Бог! Ако Кнут е всемогъщ владетел на морето, то щеше да го слуша. Има само един истински Бог, който е всемогъщ и на който ветровете, морето, хората и всичко останало Му се подиняват.

Откритата e край бреговете на Западна Австралия, нов вид гигантска и изключително отровна медуза ируканджи – Keesingia Gigas. Направените изследвания са спрени напълно, тъй като животните изглежда, че нямат пипала.
Обикновените ируканджи медузи не надвишават размера на човешки нокът, а новата може да бъде с размерите на длан.
Keesingia Gigas за първи път е заснета през 1980 г., но първия образец е уловил само с рибарска мрежа през 2013 г. ученият Джон Кесинг в района на залива Шарк, в северо-западна Австралия. Медузата ируканджи е отровна, когато докосва човек причинява синдром Ируканджи – верига от паралитични ефекти, включващи силно главоболие, мускулни болки, гадене и повръщане, хипертония, тахикардия и белодробен оток. В някои случаи може да доведе до смърт.
Във всички снимки на медузите Keesingia Gigas не се виждат пипала, при уловените също.
Медузите винаги имат пипала. С тяхна помощ те хващат храната. Пипалата са там, където са концентрирани жилещите клетки, които помагат на медузите да убиват жертвите си.
Изследователите предполагат, че медузи Keesingia Gigas може да изхвърля пипалата си като средство за защита, както правят някои видове биолуминисцентни медузи, които изхвърлят своите светещи пипала, за да отвлече вниманието на хищниците. Но няма доказателства, че всички ируканджи могат да правят това.

Американецът Джастин Арнолд забелязал в околностите на Тампа двуглав алигатор. Хищникът е бил видян на брега на река Хилсборо.
Джастин разкарвал кучето си, когато видял, че група хора разглеждат нещо на брега. Когато приближил видял двуглав алигатор.
Когато съобщили на местното подразделение на комисиата по контрол и защита на дивата флора и фауна, там не се изненадали много. Обяснили, че това са еднояйчни близници, които са мутирали и това било доста често срещано явление при влечугите.
В достоверността на снимката се усъмнил професорът зоолог от университета във Флорида Френк Мазоти. Според него подобни мутации наистина се срещат в природата, но е невъзможно такива да оцелеят по-нататък.
Трябва да отбележим, че науката признава съществуването на такива двуглави същества. Например, в Испания била хваната двуглава змия. Друго подобно влечуго се продавало от американски терариум.
Необикновените животни привлекли доста внимание. Например, двуглава костенурка от Тексас има своя страница във Фейсбук.

Сътрудниците на организацията по охраната на дивата природа в Уганда са хванали крокодил човекоядец, тежащ около хиляда килограма. На животното се приписват четири убийства на рибари.
Роднина на една от жертвите казва, че би могла да го идентифицират само по парчета от дрехите на поредната жертва, плаващи във водата. На гигантският крокодил се приписват редица нападения на рибари в районите  Вайракей, Руабитуки, Масиси, Джинджи и Маюджи.
Ловът на влечугото продължил четири дни.
На брега на езерото Виктория са поставили уловка с месо, нанизан на метална кука. След като животното се хванало на „въдицата“, го звързали и завлекли в камион. Сега крокодила ще бъде предаден в националния парк в Мерчисон Фолс.
Експертите смятат, че гиганта е на минимум 80 години. Той тежи 47 килограма по-малко от най-тежкия крокодил, живел в плен Лолонг.
Последният е умрял през февруари миналата година.

Една малка вълна се носела безгрижно из океана и много била весела. Радвала се на вятъра и свежия въздух, докато  забелязала как вълните пред нея се разбиват в брега.

– Олеле, но това е ужасно, – казала малката вълна. – Това ли ще се случи и с мен?!

Тогава се задала и втора вълна. Тя видяла посърналата малка вълна и я попитала:

– Защо си толкова тъжна?

Малката вълна отвърнала:

– Всички ще се разбием! Всички ще изчезнем в нищото! Това не е ли ужасно?

Втората вълна се засмяла:

– Ти нищо не разбираш. Ти не си вълна, ти си част от океана.