В началото на 1995г. в китайския град Сиуан-Хе се появило необичайно дете. То било облечено странно и говорело на трудно разбираем китайски диалект.
В полицията казало, че се казва Хон-Хен и живее в манастир недалече от Чен-Джо. Момчето били на 11 години. То изглеждало уплашено и през цялото време питало къде е, защо градът е такъв странен и колите вървят без коне.
В полицията решили, че детето не е със всичкия си и го изпратили в психиатрична болница.
На въпроса на лекарят, коя година сме, момчето отговорило-1695г. След редица изследвания установили, че момчето е съвсем здраво. Доктор Ли много се заинтересувал от страния си пациент. Той повикал специалисти и ги накарал да говорат с Хон-Хен. Оказало се, че момчето говори на китайски, характерен за XVII век.
Детето останало в болницата почти цяла година и неочаквано изчезнало в началото на 1996г.
Доктор Ли решил да потърси манастира, за който споменал Хон-Хен. Оказало се, че той наистина съществува и е основан в началото на XVII век.
В архивите на манастирът докторът открил интересни записки. В тях се споменавало за някой си Хон-Хен, прислужник в манастира. В документите се съобщавало, че в началото на 1695г. момчето неочаквано е изчезнало и се появило една година по-късно „обладано от демони“.
Детето разказвало, че е било в  XX век, че хората карат каруци без коне, по небето летели святкащи колесници и хората разговаряли със огледалата си.
Обяснението на този загадъчен случай може да бъде само едно. Момчето по някакъв начин е попаднал в бъдещето.
Но щом то е могло да се върне обратно, означавали това, че бъдещето и миналото съществуват едновременно?

В  една австралийска болница се случило чудо. Жена в 27-та седмица от брамеността си родила близнаци – момче и момиче. Децата били недоносени и веднага след раждането били оставени в интензивното отделение. Момиченцето с оказало здраво, а опитите да съживят момчето били напразни. Лекарите трябвало да признаят, че детето е мъртво.
Донесли момченцето на майката, за да се прости със него. Жената прегърнала детето до гърдите си и така останала с него два часа. Заедно с мъжа си тя говорела на сина си, как ще го нарекат, разказали му, че има сестра. Говорили му какво ще направят с него в бъдеще.
Изведнъж момченцето въздъхнало. Лекарят помислил, че това е просто рефлекс, но когато майката се опитала да го нахрани, като натопи пръста си в кърмата, дишането на детето станало равномерно. Скоро то отворило очи.
Лекарят, който се намирал близо до майката в този момент, само клател глава и казвал: „Не вярвам, това не може да бъде“.
Този случай станал известен след като родителите на близнаците разказали своята история в едно телевизионно шоу. Сега момченцето е на 5 месеца и е напълно здраво.

В Китай се готвят да извършат сериозна операция на двумесечно бебе, което е родено с рядка аномалия. Сърцето му е на стомаха. То е покрити с тънка кожичка, така че може да се види как се свива и разпуска.

И най-малката контузия може да доведе до гибелта на детето. За това е необходимо да се направи операция.

Как да проведат операцията, лекарите още не са решили. Педиатри и хирурзи чакат детето да навърши 3 месеца, тогава опасността от оперативно вмешателство е по-малка.

За сега детето е в болница под лекарско наблюдение.

Хари Василик през 1950г. създал първата торбичка за боклук. Той бил изобретател и инженер.
Веднъж към него се обърнала градската управа с молба да направи нещо по въпроса относно разсипването на боклука по време на товарене и транспортиране от колите за изхвърляне на отпадъци.
Василик дълго време мислил върху създаването на нещо подобно на прахосмукачка, но решението дошло внезапно.
Негов приятел казал: „Имам нужда от торба, за да изхвърля боклука“. Василик разбрал, че за боклука трябва да се използват торбички за еднократна употреба и предложил да се правят от полиетилен. Първите пластмасови чували за боклук започва да се използва в болницата на град Уинипег. А частните лица започнали да ги употребяват от 1960г.
Сега един от най-важните проблеми, които трябва да реши човечеството е как да се преработва боклука, включително и полиетиленови торбички, които използваме за събирането му.

Възрастен човек от Хейвертаун пристигнал в избирателната секция с линейка.
Пенсионера споделил, че до сега не е пропуснал нито едно гласуване, но сега не могъл сам да стигне до избирателната секция.
В изборният ден Горби се връщал у дома след двуседмичен престой в болницата. Тогава той помолил шофьора на линейката да го закара до избирателната секция.
За това било получено специално разрешение. Така човекът влязъл в кабинката за гласуване на количка, а след това бил откаран у дома.