Ако се повиши средната температура в Арктика с два градуса по Целзий, популацията на полярните комари ще създаде неудобство на местните жители и животни.

Това може да доведе до много сериозни щети на едрите бозайници в Арктика. Жилещите насекоми могат да окажат влияние на поведението на жертвите си.

Северните елени след от ухапване от комари, предпочитат да отидат в по-изолирани райони, а това оказва негативно влияние на тяхното хранене.

Значителното увеличаване на популацията на комарите ще се отрази негативно, както на дивите, така и на опитомени елени, които са важен източник на храната за жителите на арктическия регион.

Учените са сериозно загрижени за изчезването на бозайниците в Австралия. Причината за това са хората, по-скоро техните действия.
Проведено е изследване, което е установило, че в Австралия повече от 10 процента от сухоземните бозайници са изчезнали, когато тук се заселили европейци, които довели котки и лисици на континнета.
Австралия винаги е бил уникален континент поради своята географска изолация. Широката гама от животни, които живеят само там, много бързо са започнали да изчезване, а това озадачило учените. Обикновено, изчезването на определени видове се срещат на места, където хората произвеждат нещо в големи количества или се унищожават средата, в която живеят тези животни.
Но това не може да е случайност в Австралия, където повечето от населението е концентрирано покрай бреговете.

В австралийския град Кернс пет метрова змия е била намерена мъртва в близост до една къща.
Пристигналите сътрудници от службата по зоокнтрол установили, че влечугото е умряло, след като се е ухапало само.
Специалист първоначално предположили, че змията е получила някаква травмая, а след това се опита да се ухапе на поразеното мястото.
Въпреки това, по-късно тялото на змията е бил откарано в ветеринарната клиника, за да се разбере от какво е настъпила смъртта.
В хода на изследванията зоомедиците не могли да намерят някакви повреждания, с изключение на оток в зоната около ухапването.
Кафявата бойга е от семейството на смокообразните. Среща се на Соломоновите острови в Източна Индонезия, в Нова Гвинея, Източна и Северна Австралия. Тези змии обикновено живеят по дърветата и храстите, и водят нощен начин на живот. Хранят се с гущери, птици и дребни бозайници.
Отровата на кавявата бойги не е опасна. Отровните зъби са малки и се намират от зад. Те имат външен канал. Отровата се вкарва чрез предъвкване.

Изследователи са установили, че мократа космена покривка на бозайниците развива центробежно ускорение, десет пъти по-голямо от земното.
За да разберат как животните бързо изсъхват, учените са поливали 16 вида бозайници с вода, живеещи в близкия зоопарк и записвали поведението им на високоскоростна камера.. Сред участниците на експеримента били кучета, мишки, тигри, кенгуру. Освен това авторите са разработили роботизиран симулатор, който възпроизвежда тези действия в лабораторни условия.
Оказало се, че куче със средна големина след „тръскане“ около 4 секунди успява да отнеме от козината си 70% от водата в нея. Освен това капките вода получават ускорение от 10 до 70 грама. За да избегнат всяко повреждане животните извършват това със затворени очи.
Колкото е по-малък бозайникът, толкова по-бързо трябва да се движи. Причината е малкия радиус, около, който става въртенето. Ако кенгуруто прави 5 завъртания за секунда, плъховете само 18, а мишката 27. Всички  те са в състояние да регулира честотата на движения си, за да изразходва най-малко количество енергия за сушене.
По-рано учените са установили, че по времето на дъжд колибрите съществено увеличават честотата при махането на крилата си.
Птиците, които трябва да се хранят при лошо време, по този начин отделят водата от перата си.

Биолози са открили в Нова Зеландия странно влечуго Tuatara, което в челюстта си има три реда зъби и ги използва не, както другите влечуги. Много влечуги, подобно на змиите, поглъщат храната изцяло. Други змии имат малки зъби, които буквално смачкват цялата жертва, след което я поглъщат.
Само Tuatara може чрез зъбите си да нареже храната си така, както би го направил кухненски нож.
Според учените, този метод на предварителна подготовка на храната преди да отиде в хранителния тракт е нетипичен за влечугите. Доскоро се е смятало, че това е присъщо само на бозайниците.
Учените твърдят, че традиционно при влечугите е високата активност в хранителния тракт, метаболизма така се увеличава, че самото дъвчене на храната тук отсъства. Затова влечугите и змиите нямат зъби. Въпреки това, структурата на челюстите у Tuatara поставя под въпрос тази теория.
Процеса на дъвчене при Tuatara е много по сложен, от този при човека. За това даденият вид змия може да употребява за храна най-различни представители на фауната: малки бръмбари, дребни гущери, насекоми, паяци и други.
По структура Tuatara много прилича на игуаната, но тя обитава само Нова Зеландия, дори в съседна Австралия по-рано този вид не се е срещал. От биологична гледна точка, даденият вид се отнася към групата на Sphenodontia, в която има две немногочислени подгрупи.
Специалистите твърдят, че челюстта на Tuatara  има два реда зъби на горната челюст и един ред на долната. Тази конфигурация помага на животното идеално да разреже храната си, като я държи между зъбите си.
Освен това, както и при хората, Tuatara  има зъби с различно предназначение. Едни режат храната, други я накълцват, а трети й позволяват да я задържи в устата си.
За сега учените не могат да обяснят, защо този вид има толкова различна челюст и как се е изградило всичко това.