Жана роди три деца едно след друго. И забеляза:

– Губя идентичността си.

Тя реши да събере група от приятели, с които да общува, споделя и се моли. И го направи.

Те не рекламираха, че са християни, но всички, които ги видеха, твърдяха:

– Вие сте християни.

– От къде разбрахте? – попита един мъж от групичката на Жана.

– От начина, по- който се държахте един към друг.

Новата приятелка на Жана Лора сподели:

– Станах християнка.

– Как чу Евангелието? – попита я Жана.

– Наблюдавах теб и другите от вашата група. Много ми хареса как се обичате и поисках и аз да стана такава.

Божията всеобхватна любов действа чрез онези, които следват Христос, дори когато не го осъзнават.

Никой никога не е видял Бога, но ако се любим, Бог живее в нас и любовта Му е съвършена в нас.

Можем да се доверим на това, че Божият Дух действа в нас и чрез нас, защото любовта идва от Бога и Той изявява любовта Си чрез нас.

Пред Асен стоеше чаша топло кафе. След първата глътка, той възкликна:

– Тук нещо не е наред. Това кафе има вкус на чесън.

Асен отиде и извади филтъра от кафе машината. Между зърната забеляза малко парче чесън.

– А, ето кое е повлияло на цялата напитка? – усмихна се той.

Ако не внимаваме, има „духовни скилидки чесън“, които могат да се промъкнат в нашия живот и да вгорчат всичко, до което се докоснат. Такива са хвалбите, клюките и неблагодарността.

Означава ли това, че трябва да бъдем съвършени, в противен случай всичко е загубено?

Разбира се, че не.

Ако беше така, никога нямаше да познаем добротата на Бог! Той ни преобразява и променя.

Поканени сме ежедневно да преглеждаме живота си и да молим Божият Дух да освети области, където са се промъкнали вредни навици или лоши прояви, за да можем да направим крачка, колкото и малка да е тя, към Неговото царство.

Точно както малко чесън разваля кафето, „малко квас вкисва цялото тесто“. Ако квасът е здравословен и даден от Бога, това е добро!

Никога не подценявайте това, което Бог е способен да направи във вас и чрез вас.

Дори най-малкото семе на Неговото царство може да порасне и да се трансформира в такова, което е създадено за вечността.

Манол недоволно размахваше ръце и негодуваше:

– За какъв Исус ми говориш? Той е бил просто човек или как там го наричаха пророк. Вероятно е бил само символична фигура.

– Истината за Исус, не може да се осъзнае от човешкия ум, – продължи Павел да обяснява.

Манол кипеше от ярост:

– Искаш да кажеш, че нещо ми липсва? Да не съм малоумен? Ти за какъв ме вземаш?

– Съвсем нямам намерение да те обиждам, – примирено каза Павел. – Само Божият Дух може да отвори очите на човека и той да осъзнае и приеме в сърцето си, че Исус е нещо повече от човек,… пророк, … учител,…. революционер,… икона,… символ …

– Тогава какво е? – Манол разпери ръце недоумяващо.

– Исус е: Месията, Божият Син, Спасителят на света, Сам Бог в плът! – възторжено обяви Павел.

Манол погледна към приятеля си. Неговото лице сияеше.

– Хмм, – каза си Манол, – май тук има нещо, но как да го разбера?

Въодушевен от думите му, Павел започна да му разказва за Исус и какво той е направил за човеците .

Как е понесъл греховете на хората на кръста, като е отнел наказанието, което се полагаше на всеки от нас.

Как на третия ден е възкръснал и всеки , който повярваме в Него, ще имаме вечен живот.

Всички го обичаха и малки, и големи. Филип Борисов за всеки намираше утешителна дума, а попаднеше ли сред деца, за тях настъпваше истински празник.

С възрастните бе възрастен, с младежите бе младеж, а с децата бе същинско дете.

Застанеше ли Филип на амвона в малката църква на провинциалния град, всички млъкваха. Дори бебетата не плачеха, а най-малките се спираха на едно място и със отворени уста го слушаха.

Сладкодумен бе, не можеше да се отрече. Когато заговореше в църквата се усещаше силното присъствие на Божия Дух. Наричаха го „Принцът на амвона“ и това съвсем не бе случайно.

Веднъж в живота си Филип посети Витлеем. Вдъхновен от вечерния вид на древния град, написа песен за него. Тази песен стана една от най-обичаните в църквата и често я пееха.

Въпреки преклонната си възраст Филип не остави поста си на вдъхновител за стари, на средна възраст хора и младежи. Той окуражаваше изпадналите в депресия и отчаяние.

Неслизащата усмивка от лицето му предизвикваше въодушевление и ентусиазъм. Само един негов поглед и благият му хумор подобряваше настроението на хората около него.

Един ден се разнесе вестта, че Филип Борисов вече е с Господа на небето.

Когато малката Мими чу това, тя възкликна:

– О, мамо! Колко щастливи ще бъдат ангелите!

Той бе млад едва начеващ композитор. Гладът към одобрението го тласкаше към успеха.

Тази вечер бе изключително вълнуваща за него. Представяха първата му опера в голям театър.

Той се бе мушнал отзад в най-тъмния ъгъл и не наблюдаваше реакцията на хората от музиката му, а следеше с поглед само един човек. Мъжът, който го бе вдъхновявал и изпълвал с желание, да бъде като него. Този човек бе на върха на славата си, музиката му звучеше навсякъде. Хората си я тананикаха по време на работа и в трудното си ежедневие.

За младият композитор нямаше значение дали хората в залата го приветстват или го подиграват. Всичко, което желаеше младият мъж, бе усмивката на одобрение върху лицето на вече къпещия се в слава композитор.

Чие одобрение търсим днес? На родителите? На шефа? Или търсим само своя интерес?

Дали работим и говорим така „не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни“?

Какво означава да търсим одобрението от Бога?

Това означава да обърнем гръб на аплодисментите и похвалите на околните и да позволим на Божия Дух да ни даде повече от Христос, Който ни възлюби и предаде Себе Си за нас.

Дали се изпълняват превъзходните и съвършени цели на Господа в нас и чрез нас?

Това ще видим, когато един ден застанем пред Него и забележим усмивката на одобрението Му.  Похвалата на Този, Който трябва да бъде най-важен в живота ни.