Един ученик отишъл при учителя си и започнал да се възмущава:

– Учителю, не мога да разбера, как хората, на който Бог е дал дарове като пророчество, способност да изцеляват другите, могат да ги използват за егоистични цели? Нали по този начин причиняват зло на останалите?

– А ти можеш ли с чиста съвест да кажеш, че винаги за благото на другите използваш, даровете, които си получил от Господа? – попитал учителят.

– Но аз с нищо особено не съм надарен, – изненадал се ученикът. – Ако имах някакъв дар, бих го използвал само благото на другите.

– Сигурен ли си, че Бог не те е дарил?  Нима Господ не ти е дал способност да виждаш красотата, а ти вместо да ѝ се наслаждаваш, гледаш да покажеш човешките недостатъци, грозотата и мръсотията. Ти си надарен да говориш, но вместо благословение, твоите устни произнасят проклятие.

Ученикът навел глава, а учителят продължил:

– Всички сме надарени да обичаме и прощаваме, но вместо това, ти се сърдиш, обиждаш се, таиш гняв и злоба в сърцето си. Ти си създаден, за да твориш добро, но твоите постъпки винаги ли носят благо на хората? Нима твоите действия не носят страдание и болка на околните? Спомни си за това, когато решиш да съдиш другите. Научи се да цениш тези дарове, които ти сам имаш.

 – Защо Бог ме е създал, – с горчивина каза Тони. – Наистина, не виждам никаква полза в това, че съществувам.

– Може би в този момент наистина няма голяма полза от теб, – смръщи вежди Доротея, – но Той още не е свършил с теб. Бог и сега продължава да работи над теб, а ти спориш и недооценяваш методите Му.

Ако хората вярваха, че Бог непрекъснато твори и изгражда, за да се появят „нови създания“ изпод неговата ръка, то биха дали възможност на Творецът да постъпи с тях, както грънчаря се отнася към глината.

Биха се смирили под силната Му ръка и не биха попречили на грънчарското колело да върши своята работа.

Тогава човек би разбрал, че не само трябва да се покори, но и да приветства всеки натиск, въпреки че е много болезнен.

Опитните и силни ръце на Грънчарят много внимателно и грижовно се стремят да изпълнят плана на Майстора. Съда, който те ваят, е съобразен с образа на Неговия Син.

В автобуса се качи човек с мръсни, протрити дрехи. Изглежда отдавна не бе имал покрив над главата си, навярно се скитат насам натам. По лицето му имаше синини. Цялото беше подпухнало.

Огледа се и започна:

– Граждани, три дена не съм ял. Честно не лъжа. Страхувам се да открадна, защото нямам сили да избягам. Много съм гладен, дайте ми колкото желаете. Не ме гледайте, пийвам си. И това, което ми дадете, възможно е  да го пропия.

Намериха се добри хора, събраха малко пари и ги дадоха на човека.

Той се обърна към пътниците, поклони се и каза:

– Благодаря ви, нека Бог ви даде всичко от което се нуждаете.

Близо до вратата седеше един озлобен мъж, който изрева срещу скитника:

– Гнида, куче мръсно. Пари просиш. А аз може да нямам с какво да нахраня семейството си. Скоро сигурно ще ме уволнят. Но аз не прося като теб, измет такава.

Скитникът извади всички събрани пари от джобовете си и ги даде на намръщения мъж.

– На вземи. Навярно ти трябват.

– Какво? – изрева мъжът.

– Вземи, – каза кротко скитникът, – на теб са ти нужни. А на мен ще ми дадат. Хората са добри.

Просякът мушна парите в ръцете на изумения мъж и отиде по навътре в автобуса.

– Ей, почакай! – извика мъжът и се втурна след скитника, но той вече слизаше през задната врата.

Хората се умълчаха. Мъжът седна отново на мястото си, където седеше преди. Пътниците минаваха край него и не му обръщаха внимание.

Ако някой го бе погледнал, щеше да забележи, макар че се бе обърнал към прозореца, как раменете му леко потрепваха, а очите му се пълнеха със сълзи …

Християните са част от победоносна армия, която постоянно завоюва нови територии за Божието царство. И така трябва да бъде.

Когато армията превземе поредната височина и се готви да поеме нататък, сатана използва едно от основните си оръжия – разделението и разпръсква християните във всички посоки.

Как можем да се противопоставим на тази стратегия на дявола? Като предприемем мощна атака, използвайки едно от силните оръжия, които Господ ние дал – молитва в съгласие.

Исус каза, че ако двама се съгласят и поискат нещо, задължително основано на Божието Слово, ще им бъде дадено.

Вие може да има различни мнения по отношение на всички други неща, но трябва да бъдете в съгласие относно Божието Слово.

След това постъпвайте така все едно сте получили отговор от Бога и Му благодарете.

Останете в съгласие и завоювайте нови територии за Господа!

Когато хората са претърпели загуба, те се нуждаят от простата истина, не от схематична някаква си истина.

За това не е достатъчно, да кажеш на някой да се моли, да чете Библията или да ходят на църква. Вие трябва да му помогнете да разбере как да промени живота си чрез Христос.

Ние не можем да направим промени в живота си, докато не разберем нашата идентичност. Вие не може да ставате за всичко. Бог ви е създал уникални, с определена цел.

Ние сме прекрасно и чудно създадени. За да се изпълни Божията цел за всеки от нас, трябва да се възползва максимално това, което ни е дадено. Ние имаме различни родители, болки, проблеми и потенциал, но всеки от нас ще бъде държан отговорен един ден за това, което сме направили с това, което ни е дадено.

Всеки от нас има определено ДНК, гените, хормоните…. Някои от нас са свръхчувствителни, други са изключително толерантни, трети издържат на болка.

Някои от нас имат слаби гърбове, слабо зрение или крехки кости, заради които други могат да имат провали. Кой да е от нас може да има ниско ниво на окситоцин, хормон, който влияе върху начина, по който се отнасяме към останалите хора.

Недостатъкът не е  грешено или срамно нещо. Вашите „гени“ са едни и същи. Те имат недостатъци, които ви правят уникален. Тези недостатъци са част от вашия собствен дизайн и Бог ги е планирал за определено предназначение и изявяване на Неговата слава.

Вие никога няма да бъде в състояние да направи промяна в живота си, или да изпълните Божията цел за живота си, докато не разбере, че вие ​​сте чудесно направени, заедно с недостатъците си за Божия слава.

Въпросът е: Какво ще правите с това, което ви е дадено?