Когато някой ни обижда сме готови да му отвърнем със същото или да молим Бог да му отмъсти, но това не е Божия път.

Това разбрах веднъж, когато ме ограбиха. Аз се молих за тази ситуация и питах:

– Господи, защо допусна това? Защо не спря крадеца и не го халоса по главата, когато посегна да ме ограби?

Тогава Бог ми помогна да погледна от духовна гледна точка на проблема.

Господ е много милостив, не само към мен и семейството ми, но и към крадеца.

Следващия път, когато ви ограбят, не искайте Бог да накаже грабителя, а помислете, че този човек има нужда от спасение. Бог и него обича. Той умря и за него на кръста, за това желае по-скоро да му прости, отколкото да го накаже.

Помолете се за този крадец. Поискайте милост за този човек пред Господа и се противопоставете на дявола, който го контролира.

Това е истинското ходатайство, което напълно обърква силите на тъмнината. Те са напълно беззащитни пред молитвата.

Господ търси такива, които са смели и достатъчно посветени на Бога, за да правят това. Осмели се да станеш един от тях.

Когато сте изкушени да отмъстите на някого, по-добре променете отношението си към добро спрямо него и се помолете да се промени животът на този човек.

Радко учеше в техническия университет, а в свободното си време работеше в една аптека, за да си плаща обучението. Той доставяше лекарства в детската градина. Освен това, трябваше да ходи и на един адрес, който не беше много далече от работното му място.

На всеки четири дни Радко нарамваше един бидон с вода и го занасяше в един дом. Там живееше една жена на 70 години. Тя лежеше сама в полупуста тъмна стая. На тавана ѝ бе закачена крушка без абажур.. На стените имаше мръсни тапети. Завесите бяха пуснати и в стаята цареше полумрак.

Радко идваше, оставяше ѝ бидона, взимаше парите и казваше:

– Благодаря ви, госпожо.

И си тръгваше.

Дълго Радко не разбираше странния ѝ избор, да се снабдява с вода. Той научи, че жената нямаше друг източник за снабдяване с вода. Те използваше водата, която Радко ѝ носеше за пиене, миене и пране.

„Колко странен избор, – мислеше си младежът, – Водата, която ѝ донасям е по-скъпа с 12-15 лева на месец, така че доставката ѝ на вода от аптеката достига до 50 лева. Защо ли е избрала такъв скъп вариант?“

Веднъж Радко сподели тези си мисли с приятеля си Пепо, който веднага се опита да му даде някакво приемливо обяснение:

– Не разбираш ли, че отговорът е в самата доставка.

– Как така? – удиви се Радко.

– Градската вода е по-евтина, – засмя се Пепо, – но градът ѝ дава вода без доставчик.

– Какво искаш да кажеш с това? – все още не можеше да разбере Радко.

– Тя е съгласна да плати за възможността да види жив човек, отколкото да икономисва и да бъде сама, – поясни Пепо.

– Всъщност самотен е не този, който няма хора край себе си, а този, който няма близко общение с тях, – каза умислен Радко.

– Когато човек е сам, той върши наглед безсмислени неща. Например, сваля от рафтовете всичко. И това го прави не защото му е необходимо, а защото се нуждае от любов.

– Така е, – съгласи се Радко, – Страхувайки се да останем неудачници, да не се отделим от тълпата, носим такива дрехи, които носят всички. От страх да не изглеждаме малки и незначителни, теглим заеми и си купуваме къща или кола. От безпокойство да не би да останем необичани, лягаме в леглото, с когото ни падне, хвърляйки се от един на друг в търсене на обич, дори това да означава риск за нас.
– Ако тази жена знаеше, че Бог я обича, – каза тъжно Пешо, – тя нямаше толкова отчаяно да търси човешката любов.

В Христос Исус, Бог ни е създал, за да вършим добри дела, които Той предварително е планирал за нас, за да живеем живота си вършейки ги.

Преди да се родим, Бог е решил предварително какъв ще е приносът ни в живота. Той не ни е поставил на тази планета само, за да заемаме място, да използваме ресурсите ѝ и да умрем. Не! Бог ни е поставил тук, за да Му служим като служим на другите.

Ти не можеш да бъдеш никой друг. Ако не се служиш на Бог според предназначението си, се получава пропуск в част от пъзела.

Друго име на „добрите дела“ е „служение“. Всеки път, когато използваме нашите таланти и способности, за да помогне на някой друг, ние всъщност служи на Него.

Бог е дал на всеки от нас някакви специални умения, нека да не забравяме да ги използваме, а да си помагаме един на друг, като по този начин предаваме на другите Божиите благословения.

Талантите, които имаме не са за наша полза. Бог ни ги е дал в полза на други хора. Ето защо никой няма всичките таланти заедно. Бог е създал вселената, така че ние да се нуждаем един от друг.

Когато станем християни, започваме да обичаме Бога и другите хора така, както ще ги обичаме в небето. Бог иска да практикуваме това още сега.

Ние служим на Бога, като служим на другите. На земята е невъзможно да се служи на Бога директно. Единственият начин да Му служим на земята, е като служим на други хора. Така че всеки път, когато помогнем на някой друг, Бог казва, че това сме го правили на Него.

Ние практикуване на земята това, което ще правим във вечността.

Авраам бил подложен на дълго изпитание, но за това бил богато възнаграден. Бог го изпитвал, като дълго отлагал изпълнението на Своето обещание.

Сатана го изпитвал с изкушения, хората го изпитали със завистта, недоверието и съпротивлението си. Сара го изпитала със свадливостта си. Но той с търпение понесъл всичко.

Не се усъмнил в Божията правда, не ограничил силите Му, не се отнесъл с недоверие към верността Му и не оскърбил Неговата любов.

Той се преклонил пред Самодържеца Бог, подчинил се на безкрайната Му мъдрост и мълчаливо претърпявал дългите отлагания, очаквайки Божието определено време.

И така, търпеливо чакайки, получил обещаното.

Божиите обещания не могат да останат неизпълнени. Дълготърпеливото чакане няма да бъде излъгано. Това, което с вяра очакваме, трябва непременно да се случи.

Поведението на Авраам осъжда нетърпеливия дух, укротява духът на недоволството, но поощрява търпението и покровителства кроткото упование и подчинение на Божията воля и Неговия път.

Не забравяй, че Авраам бил изпитан, но той търпеливо чакал, получил обещаното и бил удовлетворен.
Подражавай на неговия пример и ти ще споделиш с него същото благословение.

Ще дойдат изпитания и вие трябва да ги издържите. В тях се проявява характера ви.

Важен елемент за готовността ви към изпитанията е желанието да се покланяте на Бога, когато никой не ви вижда.

Идва време, когато всичко е открито пред  пред чуждите очи и пред света, вашите постъпки се наблюдават от всеки.

Тогава ще забележите, че нищо не можете да направите, ако не сте използвали всяка възможност да се покланяте на Бога в дома си, за това организирай правилно и навреме това поклонение.

Навярно си казвате: „Той не очаква от мен, да живея свят живот при моите обстоятелства. Сега нямам време да се моля, да чета Библията. Времето ми още не е настанало. А когато дойде, аз ще бъда готов за всичко“.

Няма да бъдеш. Ако не използваш всяка възможност, да се покланяш на Бога, то когато се хванеш за работа, не само за нищо няма да бъдеш годен, но ще пречиш на тези, които са около теб.

Курсът на младият мисионер преминава в скрития от хората живот насаме с Бога.