Бог иска първо да се научим да го обичаме и да инвестират в това, което бих нарекла „Фонд на съгласието“. След това Той иска да се научим да обичаме и да инвестираме в другите хора от Божието семейство. Това е, което наричам „Фонд на съгласието“.

Как се инвестира в този фонд?

Като използвате част от парите си, за да насърчите приятелството си с други хора, за да се изградите взаимоотношенията с тях и да докаже любовта спрямо тези лица.

Всеки път, когато давате част от парите си на някой, ви се приближавате по-близо до него. Когато влагате пари за хората в малка група или инвестирате в тях, израствате по-близо до тях. Всеки път, когато напишем бележка на насърчение, когато сме купили храна и я дадем на някой, който е болен или нуждаещ се, току-що сме инвестирали в договорния фонд.

Всеки път, когато отворим дома си, за малка група и осигурим освежителни напитки, все едно сме инвестирали в фондът на съгласието. Когато сте осигурили детегледачка за някой, който се нуждае от такава, за да отидете на конференция или да отсъства временно от дома си, вие сте инвестирали пак в този фонд.

Използвайки средствата си, за да покажем любовта си към някой друг в семейството на Бога, е все едно да инвестирате в небесния фонд.

Защо трябва да правим това?

„Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога; понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето общение към тях и към всички“.

Можете да дадеш без да обичаш, но не можеш да обичаш, без да дадеш.

На какво изкушение е положен човек от вън, зависи от това какъв е вътрешно той. Всеки има свои изкушения и те идват, защото сме предразположени към тях.

Съблазънта ще предложи кратък път към желаната цел, за която знаем, че е зло, но смятаме, че е добро, поне за момента.

Изкушението за известно време може да обърка човек, така че той да не може да различи доброто от лошото.

Когато сме подложени на въздействието на поредната примамка, ние ѝ се поддаваме, защото обожествяваме своята похот, което показва, че преди не сме грешили просто от срамежливост или плахост.

Да избягаш от изкушенията е невъзможно, без тях няма пълноценен живот.

Не си мислете, че сте подложени на такива съблазни, които никой до сега не е изпитвал. Това, че преминавате през тях е човешко, а не извънреден тест, неизвестен до сега на хората.

Бог не ни спасява от изкушенията, но ни идва на помощ да ги преодоляваме, защото „понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага“.

Има една такава дума „посланик“. Всеки християнин трябва да е такъв. Не всеки вярващ е пастор, но всеки повярвал в Бога трябва да бъде Негов посланик. Това означава, че можете да използвате вашите таланти и дарби, за да даде своя принос в живота.

В Библията се казва: „Обичайте се един друг. Грижа за един друг. Молете се един за друг. Насърчавайте се един друг. Помагайте си един на друг. Съветвайте се един друг. Подкрепа един на друг ….“ Това е взаимно служение на всеки вярващ в семейството на Бога към всеки друг от това семейството.

Истината е, че да служиш на Бога, като служиш на другите не винаги е лесно. Понякога човек започва да се обезсърчава. Когато започнете да се обезкуражавате, спомнете си две неща.

Първо, не забравяйте, че вие ​​ще получите награда, която ще продължи цяла вечност.

Второто е, че Бог използва малките неща. Нищо не е незначително, когато служи на Бога. То съвсем не е напразно.

Знаете ли, че понякога невинните според нас неща в ежедневието, могат да задушат вашия духовен живот? Ще им позволим ли да го направят?

Една моя позната един ден ми каза, че Господ и казал по време на молитва, че хората от нашата страна са се превърнали в „поддържащи състоянието“.

– Вие имате твърде много неща, – казал ѝ Той, които трябва да поддържате в добро състояние: дом , кола, градина, коси,  ….

И това наистина е така. Можем така да се увлечем в поддържането на естествените неща, че да не остане време да се погрижим добре за своя собствен дух.

Ако сте се сблъскали с подобен проблем, време е да опростите вашия живот. На мен ми се наложи да науча това. Сега, когато мисля какво ми е нужно, размишлявам не само за паричната страна на въпроса. Гледам и разсъждавам, мога ли духовно да си позволя това?

Библията казва: “ Не се вплитай в житейските работи“. За това се научих в последните двайсет и шест години, че няма нищо по-важно от общението ми с Бога в молитва и Неговото Слово.

Простота е способността да се вижда всичко ясно. Бог не веднъж дава яснота в мислите ни, но и да видим без особени усилия.

В мътна вода мислите не проникват. За да стане всичко ясно, трябва просто да се покорим на Бога.

Ако Господ настоява за нещо, покорете му се и всичко ще ви стане разбираемо. Способността да съобразяваме идва след това. Ние като децата се опитваме да бъдем мъдри, без да виждаме нищо.

Най- незабележимата промяна в живота ни, която е извън контрола на Святия Дух, може да направи водата ни мътна. И тогава мисли, колкото си искаш, нищо няма да ти се проясни. Духовната мъгла се разсейва само с послушание.

Когато започнем да се подчиняваме на Бога, ние прекрасно започваме да различаваме нещата. И това ни помага да се смирим, защото когато погледът ни е мътен, знаем, че за това е виновен нашия разум.

Ако предадем естествената си способност да виждаме на Святия Дух, тя ще започне да възприема Божията воля за целия ни живот занапред.