Страхът днес е един от основните проблеми в тялото Христово. Той ни пречи, когато трябва да направим това, което Бог ни казва да правим.

Вместо просто да Го слушаме, страхът ни кара да задаваме въпроси като:

Какво ще си помислят хората за мен ако го направя?

Какво ще стане ако аз кажа на този човек да стане от инвалидната количка, а той не може да стане?

Ами ако започна да вярвам, че ще имам успех в бизнеса, а се разоря?

Как ще погледне Бог на това?

Как ще изглеждам в очите на хората след това?

Ако някога сте мислили по този начин, ще ви кажа следното. Не е важно как изглеждате, важно е послушанието ви пред Бога. Когато става въпрос за покорство пред Бога, вашата собствена репутация няма никакво значение. И колкото по-скоро забравите за нея, толкова по-добре ще се чувствате.

Но знаете ли, кое е най-смешното? Ако направите това, което Бог ви е казал, вашата репутация ще порасне. Странно нали? Но когато у вас изчезне желанието да защитава своя имидж, тогава той става по-добър.

Защо става така?

Тъй като в този случай, хората като гледат вас, вместо крехкия образ, чрез който вие сами се стараете да се представите, ще видят образа на Господ Исус.

Така, че отхвърлете в страни тази своя страхливост и вместо това започнете да развивате Божие съзнание.

Не позволявайте страхът да ви води. Започнете да следвате вярата в това, което може да направи Исус.

В края на краищата, Той е обещал, че никога няма да ни напусне, нито да ни изостави. Разберете това. Вярвайте. Постъпвайте основавайки се на това. След като започнете да го правите, ще видите, че наистина няма от какво да се боите!

Фразата “ и всяка ваша грижа възложете на Него“ на френски звучи така: „Оставете всичките си теготи на Бога“.

Виждали ли сте как огромен самосвал разтоварва товара си?

Шофьорът просто натиска едно копче или дърпа ръчка и тежкия товар се разтоварва на желаното място. Самосвалът ще бъде напълно безполезен, ако е натоварен постоянно.

Ние не бива да бъдем смачкани под товара на грижите ни.

Можем просто да натиснем бутона на вярата или да превключим лоста на доверието и тежкия товар ще се разтовари на плещите на Този, Който е обещал да го поеме вместо нас.

Сложи на плещите Му земните си грижи, защото Той се грижи за теб.

Ако Той те е възлюбил толкова силно, че е взел на Себе Си бремето на твоите грехове, то ти можеш да Му довериш и малко по-леки товари.

Молитвата е лична среща с Бога. В нашето говорене към Бога, главна роля играе сърцето. Молитвата е дишането на душата. Чрез нея приемаме небесна атмосфера.

Представете си, че изведнъж ни забранят да се молим. Това би било голяма катастрофа за нас. Все едно да ни се отнеме възмождността да дишаме.

Не осъзнаваме, колко сме богати, силни и щастливи чрез молитвата.

Ние сме синове и дъщери на Небесния Отец. За да бъдем живи и да побеждаваме, трябва непрекъснато да сме свързани с Бога, чрез молитва. Пресече ли се тази връзка, ние ще сме вече победени.

„Да се молим е поведение. Да можем да се молим е изкуство. Да имаме право да се молим е привилегия на Божиите чада“.

Скоро Георги празнува своя  рожден ден. Дъщеря му Станка му подари луксозно издание на госпъл музика. Колекцията съдържаше класически химни, с които бяха израснали родителите му. В нея имаше и съвременни произведения.

Докато работеше в градината или почиваше Георги си ги пускаше.Тази музика му даваше радост, мир и го насърчаваше.

Един ден докато я слушаше се размисли:

– Кои ли хора са сътворили тази прекрасна музика. Авторите на текстовете, музикантите и певците работят заедно. А каква красота са създали?! Слушайки я, мога само да се наслаждавам.

Георги се развълнува. Изпълненията докосваха сърцето му, а това го ободряваше и повдигаше духа му.

– Ето такъв екип иска Бог да бъдем и ние в църквата, – възторжено възкликна Георги. – Да работим заедно за Неговото царство, като разпространяваме вестта за спасение и вечен живот.

Той се заслуша в гласовете на изпълнителите. Осъзнаваше, че в тази хармония има дял Творецът, нашия Създател.

– Ще имаме много трудности в живота, но ако търсим единство ….., ако си помагаме, ще бъдем силни, – ентусиазирано каза Георги. – Животът изпълнен с любов и обща молитва е отговор на призива на нашия Спасител: „Да се обичаме един друг“.

Георги напълно разбираше, че Бог е дал различни умения, дарби и възможности и то с една единствена цел, да можем да си служим един на друг.

– Ако можем като християни да покажем любовта помежду си, – въздъхна Георги, – щяхме да привлечем погиващите от този свят и да им помогнем да открият истината, която ще ги освободи от робството и оковите на греха и сатана.

Източникът на нашата радост Исус Христос не може да се опише с никакви думи. Ние се радваме „с неизказана и преславна радост“в Него.

Истинският отговор за депресията и разприте в този свят е Христос. Той може да ни избави от унинието и обезсърчението, като ни дарява с оптимизъм и надежда.

Твърдата вяра в Христос ни довежда до хармония с Бога, доставя ни радост, мир и добро настроение.

Защо?

Защото Той ни обича и нищо не може „да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“.

Ако ние напълно Му се доверим, в душата ни няма да остане място за тъга. Нека така да бъде и в твоето сърце!