Вглеждайки се в живота и някои неща случващи се всекидневно, човек си мисли за хора живели неотдавна.
Между тях се обособяват два вида.
Едните самоуверени, които участват във всичко, за да се грижат не толкова за другите и просперитета на страната, колкото да осигурят себе си и близките си.
И другите непокварените, които вземат участие в живота, обзети от чувство за справедливост и равенство.
Самоуверените обикновенно са пристрастени към властта. Те причиняват зло на всички.
А непокварените причинявали зло единствено на себе си, като че ли се стремят именно към това. В желанието си да поемат върху себе си вината за страданията на другите, те заживели още по-мизерно.
Вие от кои сте? И защо избрахте да станете именно такъв?

Защо са се заслепили людете да смятат, че властта е благо и радост? Защо е тъй примамна тя за човеците? За нея, властта, са извършени повече престъпления, отколкото дори за любовта… А властта, това е бреме, бреме, бреме!…
Управниците преди прекалено често са си „мръдвали пръста“ за лични облаги или за облаги на своите близки. Е, не че са се отказали днес….
За всички властта е извор на охолство и изгоди.
Не са ли се лъгали?
Напротив, лъгали са се. Пирували са и са се веселили, трупали са богатства и са облагодетелствували своите люде, а цената е била слабостта и разрухата на държавата.
Властта не е радост, веселба и „мръдване на пръстта“. Другото име на властта е дълг! Дългът да откриеш най-доброто за твоето отечество и да го изпълниш… каквито и жертви да изисква това.
Когато един държавник следва своя дълг, той няма право да мисли за радостта или огорчението на своите близки.
Властта е дълг и бреме. Държавникът, истинският държавник, не принадлежи на себе си. В името на дълга той трябва да се отрече от личните си чувства, от предпочитанията си, да се откаже от всичко…… и да следва своя път, дори ако той преминава през Голгота…
Един истински държавник не принадлежи нито на себе си, нито на своя род. И не роднинските чувства трябва да ръководят постъпките му, а дългът и отговорността.

В днешно време всеки се грижи, близките му да живеят добре. Когато починат, повечето хора на починалите изпълняват религиозно обреди като погребение и редица помени на 3,…дни,..месеци… година..
От езическите обреди  се е възприело, че продуктите принесени на гроба на мъртвеца се прехвърлят в неговия свят и починалия с радост ги консумира. В индуизма помените се разглеждат повече като жертване, с която се плаща на Бога за добруването на починалия на оня свят.
На умрелия човек храна не му е нужна. След смъртта се съхранява личността и душата на човек, обусловена от емоционалните му характеристики, но чисто биологичните функции се прекратяват, защото няма вече физическо тяло.
Раздаването на храна по време на погребение или помен е по-скоро форма на благотворителност. Това не е, за да бъдат починалите по-добре след смъртта. От тази храна мъртвия едва ли ще има някаква полза.
Ако наистина искате да раздавате и сте намерили подходящ повод, то дайте най-хубавото и то на хора, които се нуждаят. Така вие създавате радост на тези хора и на себе си.
Не се заблуждавайте, че можете да купите рая със сладки и бонбони. Бог иска да се покаем и да се променим към по-добро, да се отървем от скъперничеството, алчността, безсърдечието…

Шимпанзетата са били в състояние да покажат алтруизъм. Те могат да разбират трудностите възникнали пред техните близки, да приложат необходимите приоми, за да решат проблемите им, без да очакват благодарност или някаква полза от това. Това заключение е на японски приматолозите от изследователски център за приматите в Инуяма.
За експеримента учените са направили двойна клетка..Клетките били свързани с малък прозорец за гледане. Стената, която ги разделяла можела да бъде прозрачна или матова.
В едната клетка пред маймуната имало сандък с инструменти, а в другата чаша със сок. За да се достигне до сока трябвало да се използва пръчка или сока да се изпие със сламка. Шимпанзетата предварително са обучени да действат и по двата начина.
Ако стената на клетката е прозрачна, маймуната наблюдаваща безплодните опити на другата може да му подаде подходящия предмет, пръчка или сламка, през прозореца между клетките. Ако стената е матова, то шимпанзето предава всички инструменти подред, докато другото контактува с него през прозореца.
Изследователите отбелязват, че във всички случаи маймуните си помагат напълно безплатно, без да очакват никаква полза. Дори когато не знаят от какви точно инструменти се нуждаят в съседната клетка те дават всичките налични, с които разполагат.
Резултатите на японските приматолози показва, че алтруистично поведение не се явява специфично за човека и другите животни. Но когато шимпанзе е наблюдавало затруднението на  друго шимпанзе, то е пожелало да му помогне. Възможно е призивите за помощ  да са събудили такова поведение.

Интелектът на животните понякога ни поразява. Например, шимпанзето Канзи, което е на 29 години, знае 450 думи и може да общува с човек посредством компютър. Всеки ден използва около 30-40 думи. Но не само шимпанзетата са известни с невероятната си способност да мисли логично.
Свинята има отлична памет и интуиция. Тя отговаря на името си и разбира значението на някои думи. Решава по-добре тестове за мислене, отколкото някои примати.
Папагала Жако се смята за най-умната птица. Този папагал поразява със своята съобразителност и верност. Папагалът Алекс, с който се занимава с американски учен Ирен Паперберг от Университета в Аризона, отличава 50 различни обекти. Той може логично да обясни разликата между различните обекти.
Слоновете са много интелигентни и емоционални същества. Те скърбят за мъртвите си роднини и понякога могат да ги разпознаят по бивните и черепа.
Морски лъвове също са животни, които могат да мислят логично. Седем-годишен морски лъв Рио доказа съществуването на логическото мислене с помощта на специални тестове, в които определил че ако a=b и b=c, то a=c.
Кучето отдавна се смята за най-добрия приятел на човека. Те могат да научат 300 думи. Техният ум се сравнява с този на две годишно дете.
Враните имат най-голям размер на мозъка сред всички пернати. Те могат да мислят, да се обучават и да изпитват емоции. Много са изобретателни и могат да подберат нужния инструмент, за да изпълнят определена операция. Виждали ли сте врана да хвърля орехче върху камъните, за да го строши?
Според учените, африканските павиани имат поведение подобно на човека. Те имат сложна социална система. Изпитват стрес и мислят абстрактно.
Мравките са много хитри същества. Те се събират в големи групи и завземат по-малки, за да ги направи роби. Те отлично се ориентират по слънцето.
Делфините са един от малкото животни на земята, които могат да разпознават себе си в огледалото. Те знаят кои са техните майка, кой е лидера на група им и се отнасят различно към близки си.