Защо ни е страх от облаците, които закриват небето? Да, те скриват слънцето, но то не е угаснало. След известно време слънцето ще се покаже.

Освен това, тези облаци съдържат в себе си дъжд и колкото са по-тъмни, толкова по-обилни потоци ще се излеят от тях.

Може ли да има дъжд без облаци? След мъката идва благословение. Тъгата е мрачната колесница на благодатта.

Тези облаци скоро ще се изпразнят и всяка трева ще бъде напоена от тях.

Бог може да излее над нас поток от скръб, но Той ще ни освежи със Своята милост.

Господ често ни изпраща послание на любов в плик с черни контури. Неговата колесница трещи, но тя е натоварена с милост. Неговият жезъл предизвиква цъфтежа на прекрасни цветя и растежа на сладки плодове.

Не бива да тъгуваме  заради облаците, по-добре е да пеем, защото от априлските дъждове се раждат майските цветя.

Господи, колко си близо до нас в тъмния и мрачен ден. Любовта те вижда и се радва. Вярата вижда облаците, изливането на дъждовете, освежаването на хълмовете и всичко наоколо.

В този живот има много скърби и притеснение, но има и много благословения, и радост, които Бог щедро ни дарява с десницата си.
Помислете за даровете, които ние приемаме като нещо напълно естествено.
Бог ни дава този живот, защитавайки ни от опасностите.
Всеки миг на здраве, всеки час на свобода, способността да виждаме, да чуваме, да говорим, мислим или да мечтаем и изобретяваме, всичко това са Негови дарове.
Дори и способността ни да обичаме, също е дар от Бога. Но най-важното е, че Бог ни е дал Христос.
Как ще отговорим на Неговата любов? Това може да се обобщи с една дума: благодарност.
Но как да го покажем нашата благодарност? Дайте му сърцето си.

В африканското езеро Чад се влива река Шари, която по време на пролетните и летните дъждове носи толкова много вода, че езерото се препълва. Когато водата прелее в източния край на езерото, тогава Чад изпраща излишъка от своите води на североизток, в котловината на пустинята Сахара, което прави тази котловина много плодородна.
Ако Бог препълва чашата ни с добро, радост и благословение, трябва да си спомним за хората, които се намират в котловината на мъката и бедите и да им дадем от нашите благословения.
Ние угаждаме на Бог, като вършим добро и всичко необходимо за тези, които са край нас. Истината и доброто са неразделни.
Някой попитал християнина Нистерий, приятел на Антоний:
– Какво добро да направя?
Нистерий отговорил:
– Не са ли всички дела равни? Писанието казва, че Авраам е бил гостоприемен и Бог беше с него. Илия обичаше тишината и Бог беше с него. Давид беше кротък и Бог беше с него. Така че, виж какво Бог иска за душата ти и внимавай в сърцето си.
Прави добро на приятелите си, за да те обичат още повече. Прави това и за враговете си, така че да станат някога твои приятели. Когато говориш за врага си, не забравяй, че ще дойде ден, когато той ще ти бъде приятел. Божията воля е да живеем щастливо със другите, а не взаимно да си носим притеснения и смърт.
Сърдеченото „добро утро“, любезното „лека нощ“, дума на съчувствие или утеха, насърчение или съвет, една чаша студена вода, учтивост, дружеско ръкостискане – всичко това е помощ и доброта. Там, където има хора, се появява възможност да направиш добро някому.
„И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра“.

Ако нямаше облаци, щяхме да бъдем беззащитни пред горещото слънце. Без облаците нямаше да има красиви залези, нито благодатен дъжд, нито прекрасни пейзажи.
Но облаците помрачават живота ни. В трудно време ние лесно губим смелост. Но над облаците е Бог. По Неговата воля от тези облаци могат да се излеят неочаквани благословения.
Хенри Лонгфелоу е написал следните стихове: „Не скърби, сърце, успокой се – зад облаците свети слънце“.
Господ казва на Своя народ, който се скита из пустинята: „Ето, Аз ида при теб в гъст облак ..“
Няма безоблачен живот, понякога прибягват малки облачета, а друг път се събират черни облаци. Няма значение какви са облаците на хоризонта ти, извикай към Исус, Светлината на света, за да ти помогне да видиш зад облаците Неговата слава и Неговия план за теб.

Случвало ли ви се е да наблюдавате как двама влюбени си говорят един на друг за своята любов?
Всеки техен поглед, всяко докосване, всяка усмивка говори за любовта им. Влюбените са щастливи да бъдат един до друг и да се виждат постоянно.
Неземна радост ни изпълва, когато застанем пред лицето на Бога. Това става, когато Неговото Слово проникне в нас. Така е по време на молитва.
Ние се оказваме в Неговото присъствие, когато размишляваме за Неговите благости, възхищаваме се от красотата на Неговите творения, радваме на нечие рождение или се удивяваме на неочаквано благословение.
Един ден ние ще застанем до Бога завинаги. Каква радост ще бъде тогава.
Но и сега можем да се радваме в Неговото присъствие, защото Той е с нас, във всеки момент от живота ни.